Определение № 152 от 26.10.2022 г. на ВКС по н. д. № 796/2022 г.

Производството е с правно основание чл. 43, т.3 от НПК. Образувано е по разпореждане № 354 от 10.10. 22г. на съдия при РС - Чирпан, с което е прекратено производството по АНД № 245/2022г. по описа на съда и делото е изпратено на ВКС по компетентност за определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че делото следва да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд. Върховният касационен съд, І НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано като АНД № 1886/22г. в РС – Стара Загора по жалба на М. П. Х. срещу електронен фиш за налагане на административно наказание „глоба”. След самоотводи на четирима от съдиите при РС - Стара Загора, с определение от 26. 09. 22 г., районният съд прекратил съдебното производство и изпратил делото по подсъдност на РС- Чирпан. Позовал се на разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от НК, като изтъкнал съображения, че процесното нарушение е извършено и констатирано на обществен път, находящ се на територията на Община Чирпан. След постъпване на делото в РС - Чирпан и образуване на съдебно производство по жалбата (АНД № 245/22г. по описа на РС- Чирпан) всички съдии от РС- Чирпан се самоотвели от разглеждане и решаването му, поради обстоятелството че жалбоподателят е адвокат в АК – Стара Загора, с когото се намират в колегиални и служебни отношения. Делото е изпратено на ВКС за определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа. Върховният касационен съд счита, че предвид невъзможността за образуване на състав в съда, на който делото е подсъдно по правилата на местната подсъдност, същото следва да бъде изпратено за разглеждане от друг, еднакъв по степен съд, намиращ се извън съдебния район на Окръжен съд – Стара Загора, а именно Районен съд – Димитровград. Този съд териториално е разположен извън съдебния район на ОС- Стара Загора, намира се в близост до местоживеенето на жалбоподателя, както и на възможните свидетели, поради не създава допълнителни логистични и/или финансови затруднения за евентуалните участници в съдебното производство. Водим от горното и на основание чл. 43, т.3 от НПК, ВКС, І НО,