Решение № 74 от 13.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4426/2014 г.

Решение № 74 от 13.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4426/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Таня Митова Производство по чл. 290 ГПК. Г. С. П. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Д. Е. от АК - С. З., е подала касационна жалба срещу решение № 105 от 19.03.2014 г. по гр. д. № 1023/2014 г. на Старозагорския окръжен съд. С въззивното решение е потвърдено решение № 1293 от 8.11.2013 г. по гр. д. № 2092/2013 г. на Старозагорския районен съд, като е отхвърлен иск на касаторката срещу Р. К. Р. от [населено място] с правно основание чл. 422 ГПК - за установяване на вземане в размер на 22 763 лева, представляващо задължение за плащане по договор за правна помощ и съдействие от 16.11.2012 г., за което е издадена заповед за изпълнение № 805 от 20.03.2013 г. по ч. гр. д. № 1383/2013 г. на Старозагорския районен съд. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът Р. К. Р. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. П. Д. от АК - С. З., е депозирал отговор на касационната жалба. С него оспорва наличието на основание за допускане на обжалването, както и основателността на касационната жалба по съществото й. Претендира разноски за касационното производство. Жалбата е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева. Касационно обжалване е допуснато с определение № 1286 от 12.12.2014 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроси, свързани с материалната доказателствена сила на частен свидетелстващ документ, възможността за оспорването му по реда на чл. 193 ГПК и дължимото поведение на съда в този случай. Отговорите на въпросите трябва да се съобразят с данните по делото, че представеният частният свидетелстващ документ /разписка/ е оспорен по отношение на съдържанието му с изявление на пълномощника на касаторката, че подписът върху него може да е поставен върху празен лист хартия, т.е. че изявлението в разписката не принадлежи на лицето, подписало документа. Правилото, че изходящ от страната частен свидетелстващ документ, когато не е оспорен подписът върху него, не подлежи на проверка в отделно производство по реда на чл. 193 ГПК, не е абсолютно. Действително съдържанието на документа не се нуждае от оспорване, тъй като съответствието на данните в него с обективната действителност се преценяват свободно от съда съобразно всички доказателства по делото. По друг начин стоят нещата когато се твърди, че съдържанието на текста е било подправено след изготвянето на документа или когато е положен подпис върху бял лист, който впоследствие е попълнен с текст, който не съответства на волята на лицето. В тези случаи е налице неистинност на документа и при установяване на посочените факти ще се обори формалната му доказателствена сила, защото изявлението не принадлежи на лицето, сочено за негов автор. Налице е неавтентичен документ, доколкото автентичността зависи не само от авторството на подписа, но и от авторството на подписаното изявление. В конкретния случай съдилищата са основали решението си на разписка за получена от касаторката сума и са отказали да открият производство по оспорването й, както и да допуснат доказателства във връзка с него. С въззивното решение е прието, че частният свидетелстващ документ няма обвързваща доказателствена сила и не се налага откриване на производство по чл. 193 ГПК, без съдът да направи разграничение между общия случай и спецификата на казуса, разяснена по-горе. Допуснатото процесуално нарушение е довело до постановяване на неправилно решение, което следва да се отмени, а делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указание, че трябва да се произнесе по искането за откриване на производство по чл. 193 ГПК, да даде указания за събиране на доказателства за спорните факти, свързани с изготвянето на разписката и нейната автентичност, както и да разпредели доказателствената тежест съобразно разпореденото в чл. 193, ал. 3 ГПК. Извършването на тези процесуални действия имат пряко отношение към правилността на решението и могат да повлияят върху изхода на делото. По изложените съображения Върховният касационен съд - състав на III г. о.