Определение № 4131 от 18.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4591/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Г. В. К., срещу определение № 2353 от 26.09.2023 г., постановено по в.ч.гр.д. № 2032/2023 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ по частното производство. В частната жалба се излагат съображения, че К. е чужденец и е социално слаб, поради което му е необходима правна помощ. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе по частната жалба, съобрази следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение, при спазване на едноседмичния преклузивен срок. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: Жалбоподателят е предявил пред Софийски градски съд иск по чл. 2в ЗОДОВ с цена на иска над 25 000 лв. Тъй като ответник по иска е Софийски градски съд, с определение от 05.06.2023 г. производството е прекратено на основание чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ и делото е изпратено по подсъдност на Софийски окръжен съд. Това определение е потвърдено с определение № 1954 от 28.07.2023 г., постановено по в.ч.гр.д. № 2032/2023 г. на Софийския апелативен съд. Срещу последното К. е подал частна касационна жалба, във връзка с която е поискал предоставяне на правна помощ. Апелативният съд е разяснил, че съгласно чл. 24 ЗПП правната помощ следва да бъде отказана, когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която би допринесла за страната, както и когато жалбата е неоснователна, необоснована или недопустима. Съдът е приел, че с изпращането на делото на най-близкия по степен съд в изпълнение на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ не се преклудира правото на защита на жалбоподателя, тъй като исковата му молба предстои да бъде администрирана и разгледана от съответния съд. Затова на основание чл. 24, ал. 1 ЗПП молбата за предоставяне на правна помощ е оставена без уважение. Обжалваното определение е правилно. Правна помощ под формата на процесуално представителство се предоставя на лица, които поради материалното си състояние нямат възможност да ползват такава и когато това е в тяхна полза. Съдът обаче няма задължение да предостави такава помощ безусловно, а преценява доколко това би било от полза за молителя и доколко заявената претенция е допустима, обоснована и вероятно основателна. В случая съдът правилно е отказал предоставянето на правна помощ, като е посочил, че правото на защита на молителя не се преклудира с обжалваното определение. С последното е потвърдено препращането на делото по подсъдност на най-близкия по степен съд, но по този начин не се отказва разглеждане на исковата молба, а се прилага законът в неговия точен смисъл (разпоредбите на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ, чл. 103 и чл. 104, т. 4 ГПК). В този смисъл исканата от жалбоподателя правна помощ не следва да му се предоставя съгласно разпоредбите на чл. 24, т. 1 и т. 2, предл. 1 от ЗПП, тъй като, в случая предоставянето на такава помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би му донесла, от една страна, а от друга страна – тъй като жалбата му срещу определение № 1954 от 28.07.2023 г. би била очевидно неоснователна. Поради което законосъобразно въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките за предоставяне на правна помощ и определението му следва да бъде потвърдено. Няма пречки за подаване на молба от жалбоподателя за предоставяне на правна помощ по основното производство по предявения иск по чл. 2в ЗОДОВ /и каквото искане е направено в настоящата частна жалба/, но което е в преценката на съда, който следва да разгледа спора и който с оглед на чл.99 ГПК дължи да информира страните за техните законни права и задължения във връзка с правната помощ, както и за правните последици при неизпълнение на задълженията им. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,