Определение № 3557 от 15.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4402/2023 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на П. В. П. и Ж. Й. П., чрез процесуалния представител адв. И. З., за отмяна на влязлото в сила решение № 521 от 27. 04. 2022 г. по в. гр. д. № 1607/2021 г. на Варненския окръжен съд, потвърждаващо решение № 260638 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 12169/2018 г. на Варненския районен съд, с което П. В. П. и Ж. Й. П. са осъдени, на основание чл. 109 ЗС, да преустановят действията си, с които пречат на ищците Л. Н. П. и Ж. М. П. да упражняват правото си на собственост върху сграда с идентификатор ***, като премахнат изградените в съсобствения поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място] бетонна плоча с площ от 14, 60 кв.м., изградена между сграда с идентификатор ***, собственост на ответниците, и сграда с идентификатор ***, собственост на ищците, изобразена със зелен цвят на скиците на лист 32 и лист 33 от делото на районния съд, както и стена с височина около 1,80, изградена от бетонни блокчета и дървена ламперия пред вратата на източната стeна на сградата на ищците, изобразена с червен цвят на скиците на лист 53 и лист 54 от делото на районния съд, които скици са подписани от съда като неразделна част от решението. Въззивното решение № 521 от 27. 04. 2022 г. по в. гр. д. № 1607/2021 г. на Варненския окръжен съд не е допуснато до касационно обжалване с определение № 50140 от 11.07.2023 г. по гр. д. № 3277/2022 г. на ВКС, І г.о. и е влязло в сила на 11.07.2023 г. Молителите релевират като основание за отмяна на влязлото в сила въззивно решение /доколкото, независимо от посоченото в молбата, по смисъла на чл.296, т.1 ГПК в сила е влязло именно решението на окръжния, а не на районния съд/ чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, а именно, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи, а именно решение № 1794 от 02.12.2014 г. по в. гр. д. № 2076/2014 г. на ВОС, с което е потвърдено решение № 3062 от 10.06.2014 г. по гр. д. № 9240/2013 г. на ВРС. Ответниците по молбата за отмяна - Л. Н. П. и Ж. М. П. са депозирали по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК писмени отговори, с които заявяват, че молбата е недопустима, тъй като към датата на подаването й -28.07.2022 г., решение № 521 от 27. 04. 2022 г. по в. гр. д. № 1607/2021 г. на Варненския окръжен съд не е влязло в сила, при условията на евентуалност молят молбата за отмяна да бъде оставена без уважение, тъй като не е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК и претендират присъждане на разноски за адвокатски възнаграждения. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира, че са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане на така подадената молба до разглеждане. Молбата за отмяна е подадена срещу съдебен акт, подлежащ на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК /влязло в сила решение на окръжен съд, постановено в исково производство, доколкото към датата на настоящото закрито заседание решение № 521 от 27. 04. 2022 г. по в. гр. д. № 1607/2021 г. на Варненския окръжен съд е влязло в сила на 11.07.2023г./, от процесуално легитимирани да искат отмяна на решението лица, подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК - обосновано е основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което са налице предпоставките за насрочване в открито съдебно заседание. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение