Решение № 1311 от 2.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9965/2020 г.

Решение № 1311 от 2.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9965/2020 г., IV о., докладчик председателят Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от С. Маринова, от [населено място], чрез процесуалния й представител адвокат М. Маринов, срещу решение № 91/3.08.2020 г. по адм. дело № 100/2020 г. на Административен съд-Разград, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 84, взето по протокол № 6/31.03.2020 г. на Общински съвет-Разград и е осъдена да заплати разноски. Релевирани са доводи за неправилност на решението, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необосновано и в противоречие с приложимия материален закон - основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски по приложен списък. Ответникът - Общински съвет-Разград, в представен писмен отговор, чрез процесуалния си представител адвокат С. Миткова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски за двете инстанции по приложен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за основателна, но по следните съображения: Производството пред Административен съд-Разград е образувано по жалбата на С. Маринова, срещу решение № 84, взето по протокол № 6/31.03.2020 г. от ОбС-Разград, с което на основание чл. 45д, ал. 6 и чл. 45ж, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСП33/ са предоставени на наследниците на Й. Панов 12 броя поземлени имота, находящи се в землището на с. Мортагоново, община Разград, всички с начин на трайно ползване: нива, трета категория на земята при неполивни условия. По делото обосновано е прието, че през 1992 г. майката на жалбоподателката е поискала от Общинска поземлена комисия-Разград възстановяването на 31, 9 дка ниви в землището на с. Мортагоново, собственост на Й. Панов. Първоначално, с решение № 456/9.05.1994 г., сезираната поземлена комисия възстановила на наследниците на Панов правото на собственост, но върху 79, 9 дка земеделска земя в землището на с. Мортагоново, с план за земеразделяне, а с последващо решение № 456, но от 11.07.1994 г., комисията признала на същите наследници, правото да им бъдат възстановени само 31, 3 дка земя в землището на с. Мортагоново и отказала да признае правото им на възстановяване на останалите 43, 6 дка. Но с влязло в сила решение № 225/2.11.1995 г., постановено по гр. дело № 1339/1994 г., Разградският районен съд отменил като незаконосъобразно второто решение на поземлената комисия, по съображения за липсата й на правомощия да измени първоначалния си акт. При тези данни, с решение № 155/11.08.1997 г., издадено на основание чл. 27 ППЗСПЗЗ, Поземлена комисия-Разград възстановила на наследниците на Панов с план за земеразделяне в землището на с. Мортагоново, собствеността върху нива от 10 дка, лозе от 7, 7 дка и нива от 13, 605 дка, а въз основа на влязлото в сила съдебно решение от 2.11.1995 г. на Районен съд-Разград, с решение по протокол № 12/8.06.1998 г. - признала и определила на наследниците на Й. Панов за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с площ още от 48. 6 дка, с план за земеразделяне в землището на с. Мортагоново. Във връзка с това и подадено писмено искане от С. Маринова, с което лицето заявява желание за обезщетяване на основание чл. 18д, ал. 3 ППЗСПЗЗ, с 48, 600 дка земеделска земя - общинска или държавна собственост, началникът на ОСЗ-Разград поискал от кмета на община Разград, предоставянето на земи по § 27 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ за финализиране на процедурата по изпълнение на съдебното решение на Районен съд-Разград. При това, на 12.03.2020 г. заместник-кметът на общината внесъл в Общински съвет-Разград докладна записка № 158/12.03.2020 г., с която е предложил на съвета да предостави поименно описани 12 броя имоти, находящи се в землището на с. Мортагоново, с трайно предназначение на земята: нива, трета категория при неполивни условия, за довършване на процедурата по възстановяване на собствеността. След проведеното поименно гласуване, с 23 гласа "за", против и въздържали се- няма, Общински съвет-Разград взел оспореното решение, с което предоставил на наследниците на Й. Панов 12 броя поземлени имоти с обща площ 48 598 кв. м. С обжалваното решение, Административен съд-Разград е отхвърлил жалбата, подадена от С. Маринова срещу решението на Общинския съвет, като е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия материален закон и неговата цел. Направеният от първоинстанционния съд извод за допустимостта на подадената жалба обаче е неправилен. Атакуваното пред първата инстанция решение на Общински съвет-Разград е взето на основание чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ, част е от процедурата по възстановяване на собствеността върху земеделски земи, чието право на възстановяване е признато с план за земеразделяне, при условията на чл. 45д ППЗСПЗЗ и представлява индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване. Но за да приеме жалбата за допустима, съдът е следвало да извърши проверка на всички предпоставки по чл. 159 АПК, една от които е наличието на правен интерес от оспорване на административния акт, по който на наследниците на Й. Панов са предоставени 12 броя поземлени имоти, представляващи ниви в землището на с. Мортагоново. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за възникване и упражняване на процесуалното право на жалба в съдебното производство, който е основан на прякото и непосредствено въздействие на атакувания акт в правната сфера на съответния субект. Понятието "правен интерес" е процесуалноправно и предполага защита на засегнати права и интереси, представляващи същността на материалноправния интерес. Правният интерес трябва да е личен, пряк и непосредствен, като пряко засягане е налице, когато със самия акт могат да бъдат засегнати или са засегнати съществуващи субективни права и законни интереси, регламентирани от материалното право, т. е. се изменят, отменят или ограничават права, създават се нови или се разширяват съществуващи правни задължения или административният акт създава права на трето лице, с което уврежда оспорващия, или за които той поражда задължения, както и в хипотезите на невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда издаването на административен акт. За допустимостта на оспорването е задължително актът да уврежда адресата, засягайки пряко и непосредствено правната му сфера, а не само да създава евентуална /и поради това несигурна/, възможност за това. В случая, с оспореното решение на Общинския съвет, на основание чл. 45д, ал. 6, чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ и § 27, ал. 2, т. 2 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ, и във връзка с влязло в сила решение на Районен съд-Разград, на наследниците на Й. Панов са предоставени 12 броя поземлени имоти за продължаване на процедурата по възстановяване правото на собственост на земеделска земя. Това решение не само, че не накърнява правната сфера на наследниците на Панов, а е благоприятно за тях. Без правно значение е несъгласието на жалбоподателката с преценката на Общинския съвет кои точно имоти от общинския поземлен фонд да се предоставят за обезщетение, доколкото то не може да обоснове извод за наличието й на правен интерес от оспорването - за разлика от условията за предоставянето на земи по чл. 27а ППЗСПЗЗ, за това по § 27, ал. 2, т. 2 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ, с цел изпълнение на съдебно решение, по което е признато право на възстановяване на земеделски земи по план за земеразделяне в землището на с. Мортагоново, /какъвто е процесния случай/, критерии за избора на конкретни имоти от общинския поземлен фонд, попадащи в посоченото землище и с размера на възстановяваната обща площ, не са нормативно регламентирани. Преценката на Общинския съвет се осъществява при упражняване на правото за разпореждане с общинска собственост и е въпрос на целесъобразност, който не подлежи на съдебен контрол по реда на АПК /в този смисъл и определение по адм. дело № 1190/2014 г. на ВАС, първо отделение/. По изложените съображения настоящият състав приема, че не следва да обсъжда и представените с касационната жалба доказателства. Първоинстанционният съд е извършил неправилна преценка по допустимостта на жалбата и като е разгледал същата, подадена срещу решение № 84 по протокол № 6/31.03.2020 г. на Общински съвет-Разград и се произнесъл по законосъобразността му, е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено. С оглед изхода от спора, неоснователно се явяват предявените от двете страни искания за разноски, поради което съдът не присъжда такива с настоящия съдебен акт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 и чл. 159, т. 4 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение