Определение № 5527 от 28.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1943/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. А. А., чрез адв. Л. С., против въззивно решение № 6/11.01.2024 г. постановено по възз. гр. д. № 549/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което след отмяна на решение № 284/09.08.2023 г. по гр. д. № 83/2023 г. на Окръжен съд – Стара Загора, са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу М. Д. С. и Д. Д. С., искове с правно основание чл. 106, ал. 1, т. 2 СК за прекратяване на пълното осиновяване между ищцата и ответниците. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си жалбоподателката се позовава на основанията по чл.280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, но конкретен правен въпрос не е формулиран. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: По делото е установено, че М. А. е осиновила през 2008 г. и 2010 г. децата М. - роден през 2008 г. и Д. - родена през 2010 г. Ищцата и Д. И. са живели на съпружески начала от 2006 г., като след пълното осиновяване на децата от нея, впоследствие те са били припознати по административен ред от Д. И. и той е вписан като техен баща в актовете за раждане. През 2016 г. родителите са се разделили, като по общо споразумение детето Д. останало да живее с ищцата, а детето М. – при баща си. Впоследствие, с решение от 23.11.2020 г. по гр. д. № 985/2020 г. на Районен съд – Хасково е утвърдено споразумение между А. и И., с което упражняването на родителските права по отношение на децата е предоставено на бащата, определено е местоживеенето им при него, а на ищцата е определен режим на лични отношения с децата и е осъдена да им заплаща месечна издръжка. Анализирайки събраните гласни доказателства, заключението на приетата по делото съдебно психологична експертиза, както и предвид изразеното от самата ищца становище във връзка с отношенията й с децата, съдът е приел, че действително между нея и ответниците е налице дистанцираност и липса на емоционална близост, които обаче са съществували и преди раздялата й с бащата, и това се дължи в най-голяма степен на липсата на достатъчен родителски капацитет у майката. Между последната и децата липсват общи позитивни преживявания, налице е нежелание от А. да ги разбере, неспособност да откликне емоционално на техните преживявания и потребности. Посочено е, че въпреки това не е налице родителско отчуждение и изцяло отричане на фигурата на майката от децата, както и че при двустранно желание връзката може да се изгради отново, доколкото причина за настоящото състояние на отношенията е именно поведението на майката. Съобразявайки интересите на децата с оглед стабилитета на гражданското им състояние, обстоятелството, че ищцата е единствената майка, която те са имали, както и възможността връзката родител – дете да бъде съхранена и изградена отново, съдът е приел, че не е налице основание за прекратяване на осиновяването. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. В случая правни въпроси в изложението на жалбоподателката не са формулирани, нито има обосновка по допълнителните условия за допускане на касационното обжалване. Изложението преповтаря съдържанието на касационната жалба, като наведените доводи и аргументация съставляват оплаквания за неправилност и необоснованост на решението (чл. 281, т. 3 ГПК), които не са предмет на разглеждане в производството по чл. 288 ГПК. С оглед характера на спора във връзка с прекратяването на осиновяването, който задължава съдилищата служебно да следят за интереса на детето, както и за правилното приложение на материалния закон, настоящият състав не намира наличие на условия за допускане на жалбата за разглеждане на други основания и по непосочени от касаторката правни въпроси. Извън това, следва да се отбележи, че практиката на ВКС е константна (напр. - решение № 170 от 22.08.2013 г. по гр. д. № 902/2012 г., IV г. о. и др.), че разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 СК предвижда две самостоятелни основания за прекратяване на осиновяването. Първото основание се обуславя от проява на тежко провинение на една от страните по осиновителното правоотношение, т.е. наличието на вина в тази хипотеза е елемент от фактическия й състав. С оглед общият принцип в правото, че никой не може да черпи права от собственото си виновно поведение, ако тежкото провинение е проявено от ищеца, то ще е пречка за прекратяване на осиновяването. Второто предвидено в закона основание се обуславя от наличието на обстоятелства, дълбоко разстройващи отношенията между осиновител и осиновен. Тези обстоятелства могат да бъдат най-различни и се установяват конкретно във всеки един спор. Въззивният съд не се е отклонил от тези правни разрешения. Съобразявайки служебното си задължение да следи за най-добрия интерес на детето, в мотивите на решението си съдът е извършил преценка на конкретните обстоятелства и правнорелевантни факти, въз основа на които е приел, че в случая причина за констатираното отчуждение и липса на емоционална близост между ищцата и децата й е именно нейната незаинтересованост. Несъгласието на касаторката с оценката и анализа на доказателствата и крайния резултат по спора, респ. изложените в тази връзка доводи не могат да бъдат разглеждани в производството по чл. 288 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение