Решение № 5659 от 25.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13024/2013 г.

Решение № 5659 от 25.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13024/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /с предходно наименование дирекция "ОУИ"/ Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 1886/9.08.2013 г. по адм. дело № 2962/2012 г. по описа на Административен съд Пловдив. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението като необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Отправя се искане да бъде отменено решението в обжалваната му част и по същество да се отхвърли изцяло жалбата срещу ревизионния акт. Претендират се разноски. Ответникът - ЕТ "Тодорка Илиева Василева" гр. Асеновград, в писмен отговор на касационната жалба изразява становище за неоснователността й. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на касационна проверка е решението на АС Пловдив, с което е отменен ревизионен акт /РА/ № 161200832/18.05.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 1015/13.08.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП. С обжалвания РА за ревизираното лице Тодорка Илиева Василева с ЕТ "Тодорка Илиева Василева" са установени задължения за данъци по ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 864,01 лв., за 2008 г. - в размер на 988,63 лв., за 2009 г. - 903,50 лв. и за 2010 г. - 258,59 лв., както и съответните лихви. Също така са установени задължения по ЗДДС за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. на обща стойност 53558,52 лв. и съответните лихви. За да постанови обжалваното решение, с което е отменил изцяло ревизионния акт като незаконосъобразен, съдебният състав на АС Пловдив е приел, че при изяснена фактическа обстановка спорните въпроси са, дали са налице основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за облагане по особения ред, установени ли са данни за укрити приходи или доходи. За да изясни спора от фактическа страна съдът е събрал писмени доказателства - представени в хода на ревизията, както и в съдебното производство, вкл. и представени от трети неучастващи по делото лица. С оглед направеното оспорване на писмени доказателства - фактури е открито производството по оспорване истинността им относно автентичността им като изходящи и подписани от ревизираното лице, прието е заключение на съдебно-графологична експертиза и са събрани гласни доказателства. По отношение действителността на издадените актове в ревизионното производство и редовността на същото съдът е достигнал до извода, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила, издаденият краен акт е при спазена материална, времева и териториална компетентност, съдържа необходимите реквизити. Тези изводи на съда не са спорни и не са предмет на касационно оплакване. При служебна проверка на материалната им законосъобразност касационният съд не констатира пороци. По съществото на спора съдът е отчел, че за да издадат оспорения ревизионен акт, приходните органи са приели, че в ревизираните периоди 2005 г. - 2010 г. ревизираното лице не е осчетоводило и завело по с/ка "стоки" получени стоки - тютюневи изделия и хранителни стоки по фактури, издадени от "Спийдстар" ЕООД, "Кавен орбико" ЕООД, "Деливъри" ООД, "Авенди" ООД, "Боби рач" ООД, "Бритиш американ табако трейдинг" ЕООД, "Джоана трейд" ЕООД и др., при което и поради липсата на установени липси и излишъци стоките са реализирани, т.е. придобити са приходи, които се явяват укрити. Приходните органи са определили данъчната основа за облагане по ЗДДФЛ на ЕТ и по ЗДДС, отчитайки съответно направените разходи и търговската надценка. По отношение на облагането по ЗДДС приходните органи са счели, че с оглед данните за оборота при реализиране на получените и неосчетоводени стоки за търговеца, регистриран по ЗДДС на 4.03.2010 г. са настъпили предпоставки за задължителна регистрация към 15.01.2008 г., поради което е начислен ДДС върху извършените доставки по реда на чл. 102, ал. 3 ЗДДС, считано от датата на която е следвало да се извърши регистрацията. Въз основа на събраните доказателства първоинстанционният съд е приел, че не е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, тъй като неосчетоводяването при РЛ на издадените от посочените доставчици фактури не е нарушение на принципите на счетоводната отчетност. Съдът е счел, че РЛ не е било длъжно да осчетоводи фактурите, тъй като същите не са издадени редовно и не обективират редовно осъществени стопански операции, съответно не са установени последващи продажби, реализация на стоки и формиране въз основа на тях приходи. За да достигне до тези изводи, съдът се е позовал на заключението на графологичната експертиза, според което само 84 бр. фактури от стотиците представени такива са подписани от Тодорка Василева, както и на свидетелските показания, според които финансовите възможности на търговеца и материалните възможности - стопанисвания от него търговски обект - помещение от 9-10 кв. м. - не позволяват получаване и съхраняване на тютюневи и други изделия в посочените количества. Съдът е приел, че при липса на каквито и да било други данни за осъществени продажби по фактурите, извън издадените и в по-голямата си част неподписани фактури - като договори за доставки, приемо-предавателни протоколи, експедиционни и транспортни документи, пътни листа и др., доставки не са осъществени. Решението е правилно. Законосъобразно съдът е отчел, че в производството по оспорване на ревизионен акт, издаден по реда на чл. 122 и сл. ДОПК фактическите констатации в ревизионния акт се считат верни, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК, т. 2 - в случая, е подкрепено от събраните доказателства. Обосновано съдът, съобразявайки доказателствената сила и тежест на всички събрани писмени и гласни доказателства и доказателствени средства - заключения на съдебни експертизи, неоспорени и необорени от страните, преценявайки тези доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, е достигнал до фактическите изводи, че са налице доказателства само са издадени фактури от трети за ревизионното производство лица - доставчици, спрямо РЛ като получател, но по никакъв начин не се установява получаването на фактурираните стоки от РЛ, а още по-малко реализирането на такива стоки, съответно получаване на приходи от тях. Правилно е съждението на съда, че фактурирането само по себе си не означава, че е налице и доставка на стоки. В тази връзка е отчетено на първо място, че значителната част от фактурите не са подписани от получателя, всички не са заведени и отразени в неговото счетоводство. Подписът върху фактурата е съществен реквизит /до 2009 г./ съгласно ЗСч, поради което издадените и неподписани фактури преди тази дата само на основание липсата на подпис на получател не са годни писмени доказателства. Други писмени доказателства - фактури - не са представени в оригинал /от доставчика "Бритиш американ табако трейдинг" ЕООД/ и с оглед откритото производство по оспорване на автентичността им следва да се изключат от доказателствата по делото. Неподписаните фактури, издадени след 2009 г. също не са годни да удостоверят факта на договаряне и получаване на стоки. Освен това по делото липсват каквито и да било доказателства за приемо-предаване на фактурираните стоки - протоколи, стокови разписки или др. Стоките са родово определени, поради което прехвърлянето на собственост върху тях и съответно настъпване на данъчно събитие е налице само когато се индивидуализират. В случая не са налице данни по никоя от фактурите за индивидуализация. Липсват данни за експедиция, транспортиране, съхраняване. Освен липсата на установено плащане, приемане и получаване на фактурираните стоки при РЛ не са налице данни или дори индиции за реализация на стоки, сходни по вид и количества на фактурираните. Не е установено, че извършеното плащане на фактурите в брой е изходящо от РЛ и стопанисвани от него ЕКАПФ. Като цяло обоснован е изводът за недоказване от страна на приходните органи, в чиято доказателствена тежест е това, на наличието на доставки по процесните фактури. При липса на установеност и реалност на доставките не са налице данни за реализация, съответно на данни за укрити приходи или доходи при такава реализация. Правилно е прието от съда за недоказано наличието на основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, а оттам и на основание за облагане по особения ред. Не се прилага презумпцията за вярност на фактическите констатации в РА по чл. 124, ал. 2 ДОПК. При преценка на законосъобразността на РА при действие на общите правила за разпределение на доказателствената тежест съдът също е достигнал до обоснованите изводи за недоказаност на констатациите за получени от РЛ приходи от продажба на получени стоки по фактури, издадени от посочените по-горе доставчици в ревизираните периоди. Правилно е разпределена доказателствената тежест като е възложено на приходните органи да установят твърдяните от тях положителни обстоятелства. В подкрепа на твърденията и констатациите на приходните органи са само издадените фактури, чиято доказателствена сила е обсъдена по-горе в изложението, както и обясненията, дадени от представители на третите лица - доставчици. Други доказателства, установяващи релевантните обстоятелства по получаване, индивидуализиране, приемане, транспортиране, съхраняване, плащане и реализация на стоките не са събрани. Правилно съдът е приел, че при условията на пълно доказване констатациите в РА не са подкрепени от събраните доказателства. Не са налице основания за установяване на задължения по ЗДДФЛ и ЗДДС за ревизираните периоди, поради което РА се явява незаконосъобразно издаден. Като е достигнал до същия краен извод първоинстанционният съд е постановил обосновано и законосъобразно решение, което следва да се потвърди. С оглед на горното, настоящият състав на Върховния административен съд, намира, че обжалваното съдебно решение като правилно, законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. По водене на делото ответникът е направил разноски в размер на 1930 лева за адвокатско възнаграждение. Съобразно изхода на спора, представения списък за разноски и направеното искане за присъждане, в тежест на бюджета на касатора следва да се присъдят направените от ответника разноски. По изложените съображения Върховният административен съд, Осмо отделение,