Решение № 2139 от 24.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8610/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита от дискриминация (КЗД, Комисията), чрез процесуален представител, против решение № 12885 от 11.04.2025 г., постановено по адм. д. № 5459/2024 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че са неоснователни съображенията на съда за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като жалбоподателите не са длъжни да посочат защитените признаци по чл. 4 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), а административният орган може служебно да ги определи и изведе с оглед изложените оплаквания. Сочи, че обратно на приетото от съда, административният орган е конституирал правилно страните в образуваното пред него производство. Излага съображения в подкрепа на тезата си за правилно разпределена доказателствена тежест в административното производство съгл. чл. 9 ЗЗДискр. Твърди, че е налице вътрешно противоречие в мотивите на съда. Иска обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски за две съдебни инстанции и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответниците – Д. К. В., Е. Б. В., Детска градина "Родолюбче" – Перник, чрез процесуален представител адв. Янков, в писмено становище оспорват касационната жалба като неоснователна. Иска се оспорваното решение да бъде оставено в сила. Не претендират разноски. Ответникът - Л. Н. К., представляван от майка си и законен представител А. П. К., не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение № 146/17.04.24 г на КЗД, в частта с която: 1. Установява на основание чл. 65, т.2 ЗЗДискр., че с действията си ответната страна Е. В., вр. и. д. директор на Детска градина „Родолюбче“, гр. Перник, е извършила дискриминация, осъществена под формата на „тормоз“ по см. на §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. във връзка с чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., на основата на защитен признак „увреждане“ по отношение на малолетното дете Л. Н. К.; 2. Установява на основание чл. 65, т.2 ЗЗДискр., че с действията си ответната страна Д. В., учител в Детска градина „Родолюбче“, гр. Перник, е извършила дискриминация, осъществена под формата на „тормоз“ по см. на §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. във връзка с чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., на основата на защитен признак „увреждане“ по отношение на малолетното дете Л. Н. К.; 3. Дава задължително предписание на основание чл. 47, т.4 ЗЗДискр., на ответната страна Д. В., учител в Детска градина „Родолюбче“, гр. Перник, да прилага принципа на равно третиране и приобщаващо образование към всички деца в поверените й групи, отчитайки индивидуалните нужди на децата и особено на тези със специални образователни потребности; 4. Установява на основание чл. 65, т.2 ЗЗДискр., че с действията си ответната страна Детска градина „Родолюбче“, гр. Перник, представлявана от директора, е извършила дискриминация, осъществена под формата на „тормоз“ по см. на §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. във връзка с чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., на основата на защитен признак „увреждане“ по отношение на малолетното дете Л. Н. К.; 5. Дава задължително предписание на основание чл. 47, т.4 ЗЗДискр., на ответната страна Детска градина „Родолюбче“, гр. Перник, представлявана от директора, да прилага принципа на равно третиране и приобщаващо образование към всички деца в повереното й детско заведение, отчитайки индивидуалните нужди на децата и особено на тези със специални образователни потребности, като се прилагат навременни, етични, законосъобразни и установено добри практики в личното развитие на децата. С обжалваното решение е отменено Решение № 146/17.04.24 г на КЗД, в частта му на първите 5 бр. диспозитива, с които за всеки от жалбоподателите е установена извършена от него дискриминация под формата на „тормоз“ по защитен признак „увреждане“ спрямо малолетния Л. К. и са дадени задължителни предписания на първия и третия жалбоподател, по жалба вх.№ 19-02-48/21.05.24 г. на Д. К. В., Е. Б. В. и Детска градина „Родолюбче“ – Перник, представлявана от Г. М.. За да постанови този резултат АССГ е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК – административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му, но при допуснати множество съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до материална незаконосъобразност на оспорения административен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразни са изводите на съда, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, съгласно чл. 64, ал. 1 ЗЗДискр., в предписаната от закона форма, съобразно изискванията на чл. 65, т. 5 и чл. 66 ЗЗДискр., вр. чл. 59, ал. 2 АПК. Правилно съдът е приел, че при постановяване на решението административния орган е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до материалната му незаконосъобразност. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят напълно и не е необходимо да се преповтарят. Ето защо на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК, настоящият съдебен състав препраща към тях. Правилно АССГ е достигнал до извод, че жалбата от 20.11.2020 г., с която е сезирана Комисията е била нередовна, тъй като в нея не е посочено по кой признак се претендира осъществена дискриминация. Този извод е съобразен както с изискванията на приложимия материален закон относно съдържанието на сезиращия акт, така и с установените по делото обстоятелства, че в подадената жалба липсва конкретизация на релевантния защитен признак и твърдения, позволяващи индивидуализиране на твърдяното неравно третиране. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд обосновано е приел, че нередовността на жалбата препятства възможността за надлежно развиване на административното производство. Едва след проведено първо заседание на КЗД, с уточняваща жалба от 27.10.2021 г. К. сочи претендирания от нея признак „увреждане“. Противно на изложеното от касатора, настоящият състав намира, че КЗД неправилно е конституирала Община Перник и Детска градина „Родолюбче“ – Перник като страни и това нарушение правилно е квалифицирано като съществено. В случая след края на устните състезания пред КЗД, в писмените си бележки, К. прави твърдения за дискриминация и относно тях, но това твърдение е ирелевантно при произнасянето на органа, както правилно първоинстанционният съд е достигнал до този извод. Правилно е отбелязал първоинстанционният съд, че Комисията не е приложила правилно разпоредбата на чл. 9 ЗЗДискр. – жалбоподателката не е представила доказателства, установяващи твърдените от нея факти в пълнота. Същата е представила доказателства, свързани с медицински изследвания на Л. К., неотносими за наличие на СОП, снимка на чат в обща група на родителите, в който В. нарича двете деца от групата „различни деца“, без установена дата, Решение на РЗИ-Перник от 09.10.2020 г.,с което й е отказано внасяне на домашно приготвена храна в детската градина, но не и такива свързани с различно третиране на детето й във връзка със защитените признаци по чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр., а освен това от решението не става ясно кое или кои са лицата сравнители, спрямо които синът й е третиран по-неблагоприятно. За да е налице "пряка дискриминация" по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр., както неведнъж е приемал Върховният административен съд в актовете си, следва кумулативно да са осъществени следните елементи от фактическия й състав: 1. по-неблагоприятно третиране, което засяга права или интереси на дадено лице и е изразено чрез акт, действие или бездействие; 2. лице, с което може да се направи сравнението или сходната ситуация, т. нар. "сравнител"; 3. по-неблагоприятното третиране да е основано на поне един от защитените признаци, визирани в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр.; 4. наличие на причинно-следствена връзка между по-неблагоприятното третиране и защитения признак, като по-неблагоприятното третиране да е породено поради наличието на защитения признак и 5. липса на законни цели, които оправдават неравното третиране. Дискриминационното третиране под формата на "тормоз" е отделен, самостоятелен вид дискриминация и съгласно разпоредбата на чл. 5 във вр. § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр. е дефиниран като всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване на достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. Следователно фактическият състав на тази форма на дискриминация предполага от страна на дискриминиращия субект наличие на нежелано поведение, свързано с някой от защитените признаци по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., целящо да предизвика настъпване като резултат на негативни последици, или съответно предизвикало като резултат настъпването на такива последици, изразени в накърняване на достойнството и създаване на нежелана в отрицателен аспект среда, по отношение на лице (обект на тормоза), което от своя страна следва да е носител на защитен признак. В случая не са налице елементите от фактическия състав на визираната форма на дискриминация по отношение на Л. К. по заявения признак "увреждане" под формата на тормоз. По делото не се сочи и "сравнител", съобразно който да бъде установено неравенство в подхода във връзка с изложените по-горе обстоятелства. Недоказването на елементите от фактическия състав на дискриминационно третиране по чл. 4, ал. 2 и чл. 5 ЗЗДискр. обосновава извода за липса на пряка дискриминация и тормоз, осъществени спрямо Л. К. по визираните признаци. Противно на изложеното от касатора обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. АССГ е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Решението на съда е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса, съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че са изложени противоречиви мотиви в подкрепа на направените от съда изводи. Съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. В обжалваното решение подробно е описана установената от съда фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства, които са обсъдени в тяхната съвкупност. Въз основа на установените факти, съдът е извел точно и ясно правните си изводи, противно на изложеното в касационната жалба. Касационните основания за необоснованост на решението са неоснователни. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, правилно ги е анализирал и не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са логични, последователни и изградени върху правилен анализ на събраните доказателства. По изложените съображения решението на АССГ е правилно, като постановено в съответствие с приложимия материален закон, при липса на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и същото е обосновано. При отсъствие на пороците, посочени от касатора като отменителни основания, решението следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция ответниците не претендират заплащане на разноски, поради което с оглед изхода на спора, такива не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение