Определение № 9024 от 30.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9246/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229-236, вр. чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. Б. М. срещу Определение № 21189/19.06.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело № 804/2024 г. С обжалваното определение е върната частната жалба на В. Б. М. срещу Определение № 4180/19.04.2024 г. на АССГ, постановено по адм. дело № 804/2024 г. Жалбата е бланкетна и със същата едновременно се обжалват 16 съдебни акта, постановени по 16 административни дела. Частният жалбоподател посочва, че не е съгласна със съдебните становища в обжалваните от нея актове и иска отмяната им като противоречащи на материалния закон. Ответникът по частната жалба – Ректорът на Медицински университет – София не изразява становище. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение съдът от фактическа страна е установил, че с Разпореждане № 4834 от 13.05.2024г. по адм. дело № 804/2024г. на АССГ на жалбоподателя е указано в 7-дневен срок от съобщаването да представи доказателства за внесена държавна такса от 30 лв., както и приподписана частна жалба от адвокат с приложено пълномощно. Разпореждането е съобщено на жалбоподателя на 20.05.2024г. Жалбоподателят е оспорил разпореждането, като жалбата му е оставена без разглеждане с Определение № 7387 от 04.06.2024г., оставено в сила с Определение № 10636 от 09.10.2024г. по адм. дело № 8477/2024г. на ВАС. С Определение № 2051 от 26.02.2024г. е оставено без уважение искането на жалбоподателя за освобождаване от държавна такса. Това определение е влязло в сила на 12.06.2025г. Срокът за изпълнение на Разпореждане № 4834 от 13.05.2024г. е изтекъл на 19.06.2025г. – четвъртък, работен ден. Указанията на съда не са изпълнени. При така установеното от фактическа страна, от правна страна първоинстанционният съд е приел, че на основание чл. 213а, ал. 1, изр. 2 във връзка с чл. 231 АПК частната жалба следва да бъде върната. Определението е правилно. Предвид бланкетната частна жалба и разпоредбата на чл. 218, ал. 2, вр. чл. 236 АПК настоящата инстанция следва да провери дали обжалвания съдебен акт е валиден, допустим и дали е в съответствие с материалния закон. Обжалваното определение е валидно и допустимо. Същото е постановено в предвидената от закона писмена форма, от съд, който действа в надлежен състав и е подписано от постановилия го съдия. Оспореното определение съответства на закона. При установеното от съда, че Разпореждане № 4834 от 13.05.2024г. не е изпълнено в срок, същият правилно, позовавайки се на чл. 213а, ал. 1, изр. 2 във връзка с чл. 231 АПК, е върнал частната жалба. Не са налице основания за отмяна на обжалваното определение, поради което същото следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение