Определение № 890 от 25.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 390/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Ч. В. срещу Определение № 4682 от 20.10.2025 г., постановено по гр. дело № 3391/2025 г. на Върховния касационен съд, ІII г.о., с което е оставена без разглеждане молбата му за отмяна на влезлите в сила решения на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 762/2025 г., съответно от 28.05.2025 г. и по тълкуването му от 23.07.2025 г., с които е осъден да заплаща на пълнолетното си дете Р. В. издръжка в размер на 1000 лв. месечно до навършване на 25 годишна възраст при обучение във висше учебно заведение. В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Развити са съображения, че съдът в нарушение на чл.303, ал.1, т.1 ГПК е счел, че висящото дело за произход не е ново обстоятелство, както и че необсъждането на представената справка от НАП и несъбирането на доказателства за доходите на майката не съставляват процесуални нарушения по смисъла на чл. 303, ал. 1, т.5 ГПК. Насрещната страна Р. В. не ангажира становище. Частната жалба е подадена в срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение състав на Върховния касационен съд, ІII г.о. е констатирал, че в молбата за отмяна и допълненията към нея формално се съдържа позоваване на разпоредбите на чл. 303, ал. 1, т.1, 3 и 5 ГПК, но изложените фактически твърдения не обосновават никое от посочените в чл. 303, ал.1 ГПК основания. Приел е, че същите представляват оплаквания за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения при разглеждане на делото и необоснованост на изводите му, които не се разглеждат в производството по отмяна. Тъй като с молбата нито са изтъкнати нови обстоятелства по чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК, нито са представени доказателства по чл. 303, ал. 1, т.3 ГПК, нито са посочени процесуални нарушения, попадащи в обсега на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, съдът в приложение на постановките на тълкувателно решение № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, т.10, е оставил молбата без разглеждане. Изводът в обжалваното определение, че молбата по чл. 303 ГПК е процесуално недопустима, следва да бъде споделен. Отмяната като съдебно производство представлява извънреден процесуален способ за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се дължи на изчерпателно изброените в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК основания. Тъй като разпоредбите са императивни, тяхното разширително тълкуване е недопустимо. В настоящия случай обстоятелството, че срещу жалбоподателя е заведено дело за произход, което е висящо, не е ново по смисъла на чл. 303, ал. 1 т.1 ГПК, тъй като то не само че му е било известно, но и е било релевирано от него, а и е съобразено от въззивния съд. Правилността на извода за неговото значение и отношение към предмета на спора не може да се обсъжда в това производство. Влязлото в сила решение на окръжния съд не е основано на впоследствие отменено постановление на съд или на друго държавно учреждение, за да е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т.3 ГПК. На последно място, молителят В. и настоящ жалбоподател не е бил лишен от възможност да участва в делото, в което е бил надлежно представляван от адв. Г. М.. Необсъждането на справката от НАП, която според молителя доказва отрицателния факт за липса на осъществявана от него търговска дейност, както и неизследването на доходите на майката на ищцата, нямат отношение към основанията за отмяна по чл. 303 ГПК. Изложените в молбата съображения са за неправилност на влезлите в сила решения, чиято отмяна се иска, поради нарушения на процесуалния закон и необоснованост. Съгласно т. 10 ТР № 7/2014 от 31.07.2021 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима, като ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане. Обжалваното определение е изцяло съобразено с посочените задължителни разрешения. Ето защо, същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд на Република България,