Определение № 146 от 26.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 111/2021 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК във вр. с чл.248, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба от Я. С. И., чрез адв.С.Н. срещу определение №12047/19.11.2020г., постановено по в.гр.д.№460/2020г. по описа на Апелативен съд-С., постановено по реда на чл.248 ГПК, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателката за изменение на постановеното по делото решение №1389 от 30.06.2020г. в частта за разноските. Частната жалбоподателка излага доводи за неправилност на обжалваното определение на въззивния съд, като постановено в нарушение на закона и необосновано, като моли да бъде отменено и да бъде уважено искането й по чл.248 ГПК. Оспорва изводите на САС, че не е направила възражение за прекомерност на претендираното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение. Твърди, че на ответника не следва да се присъждат разноски нито за първоинстанционното, нито за въззивното производство, тъй като не са ангажирани доказателства за реално плащане на адв.възнаграждение. Ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане“ оспорва жалбата като излага съображения за правилността на обжалваното определение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество. С решение №1389 от 30.06.2020г., постановено по в.гр.д.№460/2020г. по описа на Апелативен съд-С., след частична отмяна на решение №7461/05.11.2019г., постановено по гр.д.№13047/2018г. по описа на СГС в отхвърлителната му част, е осъден ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане” да заплати на Я. С. И. още 2 500 лева /разлика от 5 000 лева до 7 500 лева/ - обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания, настъпили в резултат на ПТП, причинено на 29.05.2018г., ведно със законната лихва от 29.09.2018г. до окончателното й изплащане, като е потвърдено първоинстанционното решение в останалата му част, с която е отхвърлена исковата претенция с правно основание чл.432 от КЗ за разликата от 7 500 лева до 26 000 лева, ведно със законната лихва до окончателното й изплащане. ЗАД „ОЗК Застраховане“ е осъден на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. с чл.38, ал.2 ЗАдв. да заплати на адвокат С. Н. сумата 138.09 лева -адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Въззивницата Я. С. И. е осъдена да заплати на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ сумата 1768.50 лева разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция. ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД е осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 50 лева - държавна такса върху допълнително уважения размер на исковата претенция. С молба от Я. С. И., подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, е направено искане за изменение на решението на САС в частта за разноските чрез намаляване размера на присъдените на ответника разноски за първоинстанционното и въззивното производство, от една страна и от друга страна, чрез допълнително присъждане на разноски за въззивното производство на молителката. С обжалваното определение САС приема, че молбата по чл.248 ГПК е допустима, но неоснователна, тъй като разноските са определени с оглед изхода на спора, а въззивницата не е направила своевременно възражение за прекомерност на определеното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответника. Настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд правилно е разпределил отговорността за разноските във въззивното прозводство, като е съобразил доказателствата за реално направени разноски от страните и изхода на спора. При обжалваем интерес 21 000 лева /първоинстанционното решение е обжалвано в отхвърлителната му част за разликата от присъдените 5 000 лева до претендираните 26 000 лева/, въззивната жалба е уважена частично като са присъдени още 2 500 лева /11.90% от интереса/ и е отхвърлена за разликата /88.10%/. С оглед изхода на спора на страните са присъдени и съответен процент от направените разноски във въззивното производство. Неоснователни са възраженията на жалбоподателката, че съдът не е съобразил, че претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение е прекомерно. Въззивницата не е направила възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ответника, поради което е законосъобразен изводът на САС, че е недопустимо без направено в срок до края на устните състезания възражение служебно да преценява дали разноските на насрещната страна за адвокатско възнаграждение са прекомерни спрямо фактическата и правна сложност на делото. Неоснователно е и възражението, че не са ангажирани доказателства за реално направени разноски от ответника във въззивното производство, тъй като от доказателствата по делото, вкл. фактура и платежно нареждане, се установява, че присъденото адвокатско възнаграждение е договорено и реално изплатено по банков път. Основателно е обаче възражението на жалбоподателката по отношение на размера на присъдените на ответника разноски за адвокатско възнаграждение от първоинстанционния съд, който не е редуциран от въззивния съд с оглед частичната отмяна на първоинстанционното решение и уважаването на иска за още 2 500 лева. Въззивният съд при промяна на резултата по делото е длъжен да се произнесе и относно разноските, присъдени от първоинстанционния съд. В настоящата хипотеза, с оглед уважаването на иска за разликата от 5 000 лева до 7 500 лева, т.е. за още 2 500 лева, ответникът има право на разноски за първоинстанционното производство в размер на 1 566.81 лева, т.е. с 216.81 лева по-малко от присъдените 1 783.62 лева. Като е оставил без уважение молбата по чл.248 ГПК и не е отменил решението на първоинстанционния съд, с което ищцата е осъдена да плати на ответника разноски за първоинстанционното производство над 1 566.81 лева, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение по чл.248 ГПК следва да се отмени в частта, с която не е уважено искането за намаляване на присъдените на ответника разноски за първоинстанционното производство, като се постанови ново, с което молбата по чл.248 ГПК да се уважи частично, като присъдените на ответника разноски за първоинстанционното производство се редуцират до сумата 1 566.81 лева, т.е. се намалят с 216.81 лева. В останалата част определението на съда е правилно и следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение