Определение № 11651 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9153/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Д. Д. Х., подадена чрез адв. Василев, срещу Разпореждане №8479 от 13.06.2024г. по адм. дело №4858/2024г. на Административен съд – София град /АССГ/, с което е върната искова молба вх. № 18487 от 16.05.2024г., конкретизирана с молба подадена от Д. Х. от 12.06.2024г. Искът е предявен с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Главния прокурор на Република България за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 9243,17 лева, като недопустим и е прекратено производството по делото. В частната жалба са развити доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Ответникът по частна жалба Главният прокурор на Република България, в срока по чл. 232 от АПК подава отговор и изразява становище за нейната неоснователност. Настоящият състав на Върховния административен съд, Трето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена против подлежащ на оспорване акт и от страна, имаща интерес от оспорването, в предвидения за това срок. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред АССГ е образувано по реда на чл. 203 и сл. от АПК по искова молба от Д. Х. на основание чл.1 от ЗОДОВ против Главния прокурор на Република България/ като правоприемник на административния ръководител на закритата вече Специализираната прокуратура/ за претърпени имуществени вреди в размер на 9243,17 лева в резултат на отменена по съдебен ред т. III.5 от Заповед № РД-04-656 от 17.12.2020г. на и.ф административен ръководител на Специализираната прокуратура. С разпореждане № 5984 от 22.05.2024 г. съдът е дал указания на ищецът да уточни срещу кого е насочена исковата претенция и да заяви дали я поддържа срещу първоначално посочения ответник. С молба от 12.06.2024 г. Д. Х. уточнява, че поддържа предявеният иск срещу първоначално посочения ответник, а именно Главният прокурор на Република България. Съобразявайки данните и доказателствата по делото, съставът на АССГ с обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане връща така подадената искова молба и прекратява производството по делото. За да постанови този правен резултат съдът, съобразно разпоредбата на чл. 205, ал.1 и ал.2 от АПК, е направил извод, че тя е насочена срещу ненадлежен ответник, поради което е намерил, че е налице липса на положителна процесуална предпоставка за възникване на правото на иск. Обжалваното разпореждане е правилно. Постановеното разпореждане е съобразено с данните по делото, като съдът е изпълни изискването на чл. 205, ал.2 от АПК и с разпореждане от 22.05.2024г. на съдията докладчик на основание чл.127, ал.1, т.2 и т. 4 от ГПК исковата молба е оставена без движение. Дадени са указания за отстраняване на нередовностите, като е указано да се уточни изрично ответника съгласно чл.205 от АПК. Ищецът е заявил, че поддържа исковата си молба срещу Главния прокурор. Обосновани и законосъобразни са изводите на съда при проверка редовността на предявената искова молба и наличие на предпоставките за нейната допустимост в съответствие с чл.203 и сл. от АПК, че доколкото Главния прокурор не е юридическо лице, той не може да отговаря по такава предявената претенция. Разпоредбата на чл. 205, ал.1 от АПК ясно и изрично установява, че искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите. Съставът на АССГ правилно е изследвал липсата на надлежен ответник по исковата претенция срещу Главния прокурор. Съдът е обвързан от посочения от ищеца ответник, като не може да дава правни съвети на страната, нито може в производство по чл.203 и сл. от АПК да конституира служебно надлежен ответник. Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното разпореждане е правилно, не са налице основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение