Определение № 1089 от 31.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11081/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба, подадена от Кмета на Община Варна, чрез юрк. А. Тодорова, против протоколно определение от 17.10.2023 г., постановено по адм. дело № 1842/2023 г. по описа на Административен съд – Варна, в частта, в която Общината е осъдена да заплати на П. Берберска направените по делото разноски в размер на 800 лв. за адвокатско възнаграждение. Направени са оплаквания за неправилност на определението поради нарушение на материалния и процесуалния закон, поради и което е поискано да бъде отменено. Ответната страна – П. Берберска, чрез адв. Д. Петров изразява становище за правилност на обжалваното определение. Върховният административен съд, като обсъди доводите в частната жалба и събраните доказателства, намира частната жалба за допустима, като подадена в срок. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба с вх. № 11958/17.08.2023 г. на П. Берберска против мълчалив отказ на кмета на Община Варна по Заявление вх. № АУ053196ВН/08.06.2023г. за обстоятелствена проверка за признаване право на собственост. В хода на съдебното производството от Община Варна е представено доказателство, с която е удостоверено, че исканата от жалбоподателката услуга е изпълнена с издаването на Удостоверение от 16.10.2023 г., поради и което е поискано прекратяване на делото. В следствие на горното, с определение от 17.10.2023г., постановено по адм. дело № 1842/2023 г., административният съд прекратил производството по делото на основание чл. 159, т.3 и т. 4 АПК, като в полза на П. Берберска са присъдени и разноски в размер на 800 лева. Определението е правилно в оспорената му част. Разпоредбата на чл.143 АПК не е изчерпателна и не покрива всички хипотези, в които на страните се присъждат разноски. Разглежданият случай разкрива една от техзи хипотези, за които приложима субсидиарно на основание чл.144 АПК и по аргумент от противното е нормата на чл. 78, ал.2 ГПК. Към момента на подаване на жалбата срещу мълчаливия отказ на кмета на Община Варна за жалбоподателката е съществувал интерес от обжалване. Следователно, в процесния случай правният интерес за П. Берберска от водене на делото е отпаднал след осъществяване на исканата заверка, т.е. след образуване на съдебното производство, съответно след извършване на съдебни разноски. В случая непроизнасянето в срок на компетентния административен орган е станало повод за образуване на делото. Поради това, Административен съд Варна правилно е приел, че в процесния случай разноски в полза на П. Берберска се дължат, поради и което е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, и на основание чл. 236, вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение