Решение № 2123 от 13.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11495/2011 г.

Решение № 2123 от 13.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11495/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 1997/27.07.2011 г., постановено по административно дело № 4086/2010 г., Административен съд - Варна е: 1) отменил акт за установяване на задължение по декларация № МД-АУ-480/24.09.2010 г., издаден от инспектор "РПК" при дирекция "Местни данъци" - Община Варна, с който на Боян Христов Георгиев от гр. Варна са установени задължения за местен данък и данък ПС за 2009 г. и 2010 г. в общ размер на 676,93 лв. главница и 60,31 лв. - лихва към 13.09.2010 г.; 2) осъдил директора на дирекция "Местни данъци" при Община Варна да заплати на Боян Христов Георгиев от гр. Варна, сумата 175 лв. за съдебно-деловодни разноски. Така постановеният съдебен акт е оспорен с касационна жалба от директора на дирекция "Местни данъци" при Община Варна, действащ чрез процесуалния представител ст. юрисконсулт Димитрова. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на решението на първоинстанционния съд и потвърждаване на решението на административния орган, като се претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация Боян Христов Георгиев от гр. Варна, в писмен отговор чрез повереника си адв. Огнянова, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се потвърди решението на Варненския административен съд като правилно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и предлага решението на съда да се отмени като неправилно. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира за установено следното: Оспореното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Въпреки това обаче касационната жалба е основателна, защото атакуваният с нея съдебен акт е неправилен, понеже страда от порок, обуславящ наличието на отменителното основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК. В хода на първоинстанционното съдебно производство по делото е установено от фактическа страна, че при проверка в информационния масив на дирекция "Местни данъци" за декларирани от задълженото лице данъци за притежавани от него недвижими имоти, длъжностното лице е констатирало наличие на непогасени задължения за 2009 г. и 2010 г. по водените партиди на недвижимите имоти и за МПС. Боян Георгиев е представил пет броя платежни документа от 2009 и 2010 г., които носят печат на Община Варна - "Имуществени данъци" и са подписани от длъжностно лице в дирекция "Местни данъци". Титулната част на бележките съдържа указание за удостоверените в тях обстоятелства - "Платени данъци ... година". Предмет на документите са плащанията на дължимите от жалбоподателя местни данъци за недвижими имоти, с посочване на партиден №, вид на имота, адрес, размер на данъка, а за данък превозно средство - вид, модел, марка на ПС, № на двигател и шаси и регистрационен номер. В производството по административния контрол са обсъдени представените от Боян Георгиев 5 бр. квитанции за извършени плащания за данъчни задължения за местен данък за 2009 и 2010 г., но те не са приети като годни доказателства за внесени в срок местни данъци. Съображенията на органа са, че те не са сред документите, които Община Варна издава при извършване на касови плащания и не съдържат задължителните реквизити, необходими за един официален удостоверителен документ. Според решението (на директора на дирекция "Местни данъци" при Община Варна) от бележките не е ясно името на касиера, органа издал документа, поредния уникален номер на квитанциите при касово плащане, липсва заглавието "Приходна квитанция". Поставените печати № 0129 и № 0132 не принадлежат на длъжностни лица, които са касиери и имат задължението да приемат плащания за местни данъци. За да уважи жалбата на Боян Георгиев срещу процесния акт за установяване на задължение по декларация, издаден от орган по приходите в дирекция "Местни данъци" при Община Варна, Варненският административен съд е приел, че чл. 2 от ЗМДТ определя общо начина на изпълнението на задължението за заплащане на местните данъци, като посочва, че то се извършва в брой в касите на общинската администрация или безкасово по съответната сметка, а разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ, независимо от промените през 2009 и 2010 г., оправомощава служителите на общинската администрация да извършват установяването, събирането и обезпечаването на задълженията по закона. Преценката на представените (от Боян Георгиев) пет броя платежни документи с оглед на посочената правна регламентация, установена от закона, налага определянето им като официални документи, свидетелстващи за установените с тях факти, които имат обвързваща доказателствена сила. Административният орган (директорът на дирекция "Местни данъци") не е оспорил авторството на подписа по документите, както и автентичността на печатите, а наличието на подпис на длъжностно лице от общинската администрация ангажира последната с волеизявление за посочените в документа обстоятелства и печатът удостоверява органа, издал документа. Предвид заявеното оспорване на представените от физическото лице платежни документи, съдът е постановил да бъде извършена проверка за тяхната истинност и е дал възможност на оспорващия административен орган да докаже твърденията си, но в последвалото съдебно заседание директорът на дирекция "Местни данъци" при Община Варна не е ангажирал доказателства в подкрепа на възраженията си за неистинност на платежните документи. Характеризирането на един документ като официален свидетелстващ предполага той да е съобразен по своето съдържание с изискванията на общата разпоредба на чл. 179 от ГПК, приложима субсидиарно. Той следва да е издаден от длъжностно лице в кръга на службата му, по установените форма и ред. В хипотезата на Закона за местните данъци и такси това предполага издаването на документа да е от длъжностно лице от състава на общинската администрация. По отношение на формата законът не въвежда специални изисквания, като установява реда с чл. 2 от ЗМДТ. Установените минимални изисквания за форма са проявление на презумпцията за законосъобразност на действията на администрацията. Създаването на образци на различните документи, издавани в общинската администрация, въвеждането на печати с номера на различните длъжностни лица, е свързано с организиране на документооборота и контрола върху него. Организацията на дейността на администрацията, разпределението на функциите и правомощията на отделните служители са без правно значение за гражданите като лица, задължени по ЗДДС. Администрацията не може да черпи права от пропуските в собствената си вътрешна организация. Въз основа на горното в мотивите на проверяваното решение е формулиран извод, че представените платежни документи установяват плащане на задълженията на Боян Георгиев за местни данъци, установени с акта за установяване на задължения по декларация № МД-АУ-480 от 24.09.2010 г., поради което съдът е отменил този акт. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че доводът за неправилност на оспореното с касационната жалба съдебно решение е основателен. Данъчно задълженото лице твърди, че е заплатило дължимите от него данъци в брой в сградата на общината, за което е получило писмени документи от служители на дирекция "Местни данъци" при Община Варна и това негово твърдение не се оспорва от фактическа страна от касатора (директор на дирекция "Местни данъци" при Община Варна). Възражението на последния е, че тези служители не са били овластени да събират пари в брой за дължими на общината местни данъци и такси. По делото са налице доказателства за образувано по случая досъдебно производство № 277/2010 г. по описа на ОДМВР - Варна, по което като обвиняем е привлечен общински служител, а Боян Георгиев е разпитан като свидетел и конституиран като пострадал. В тази връзка първоинстанционният съд изрично е бил сезиран от повереника на Георгиев в съдебно заседание на 28.03.20011 г. с искане да спре производството по делото до приключване на дознанието срещу служителя на общината, получил сумите за плащане на данъци. Искането е обосновано с аргумента, че изходът на наказателното производство е от значение за правилното решаване на спора пред Административен съд - Варна и от направените разследвания ще се установи дали това лице е събрало вземанията или не, имало ли е правомощия да стори това по длъжностна характеристика или не. Спорът по делото е свързан единствено с въпроса дали посоченото задължение е платено. Задължението за данък върху недвижимите имоти е публично общинско вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК, което според чл. 178, ал. 1 от ДОПК може да бъде платено в брой или безкасово по съответната сметка. В чл. 2 от ЗМДТ също е посочено, че местните данъци се заплащат в брой в касите на общинската администрация или безкасово по съответната сметка. След като същественото обстоятелство, което трябва да бъде изяснено, е дали наистина данъчно задълженото лице е заплатило дължимите от него данъци в брой на служители от дирекция "Местни данъци" и то в сградата на общината, то това обстоятелство обуславя съществени правни изводи по съществото на спора. А то е част от предмета на досъдебното производство, което е образувано и се провежда по този и други (значителен брой) идентични случаи. От определящо значение за преценката на материалната законосъобразност на акта е установяването на правнозначимите факти. За да не остане делото неизяснено от фактическа страна (което всъщност се е случило), с оглед обективните предели на предмета на съдебната проверка, очертани в разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, Варненският административен съд е следвало да се възползва от правомощието си по чл. 229, ал. 1, т. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим по силата на чл. 144 от АПК, и да спре производството по административно дело № 4086/2010 г., защото при разглеждането му са били установени престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на делото - условие, императивно определено от законодателя като предпоставка за спиране на съдебното производство. В резултат на неспиране на съдебно-административното производство са останали неизяснени обуславящи изхода на спора въпроси. Като не е спрял производството по делото при тези данни, Варненският административен съд е допуснал нарушение на посоченото съдопроизводствено правило. Визираното процесуално нарушение е съществено, тъй като поставя под съмнение истинността на правнозначими за законосъобразността на акта за установяване на задължение по декларация въпроси. Съгласно въведената с императивната разпоредба на чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон спрямо фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В този смисъл неизяснеността на спора от фактическа страна преклудира и възможността за извършване на касационна проверка в дължимия обем. Допуснатото нарушение представлява касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК за отмяна на обжалваното решение по реда на чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК. Налице са условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК след отмяна на неправилното решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния административен съд. При новото разглеждане следва да се спре производството по делото до приключване на наказателното производство. Предвид изхода на спора и разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, по направеното от касаторовия повереник искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,