Определение № 302 от 13.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2563/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 6041/ 06.07.2022г., подадена от П. Ж. П. от [населено място] против определение № 233 от 21.06.2022г. на ВКС, Трето г. о. по ч. гр. д. № 2097 /2022 г. за оставяне без разглеждане на подадената от П. Ж. П. от [населено място] частна жалба с вх.№ 8947 от 20.04.2022г. против разпореждане № 1287 от 12.04.2022г. по гр.д.№ 628/2022г.на Апелативен съд София. Иска се от жалбоподателя отмяна на определението като неправилно, защото се прегражда движението на делото и му се отказва правосъдие. Жалбата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предходният състав на ВКС е констатирал, че със свое разпореждане № 1287 от 12.04.2022г. по гр.д.№ 628/2022г., Апелативен съд София е приел, че е налице подадена от П. Ж. П. частна касационна жалба. Пред вид липсата на посочен конкретен акт, срещу който тя е насочена, надлежно искане и формулирани специални основания за допустимост и поставен въпрос като общо основание за допустимост, съдът е дал указания за отстраняване на така констатираните нередовности. Съдебният състав е обосновал извод, че доколкото с така постановения акт са дадени само указания, без да са предприети действия, засягащи права на жалбоподателя, същият акт не подлежи на обжалване, обжалването му не е и изрично предвидено и поради това подадената частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. Така постановеният съдебен акт е правилен и законосъобразен и следва да се потвърди. С нормата на чл. 274, ал. 1 ГПК законодателят изрично е разпоредил кои определения на съда могат да бъдат обжалвани самостоятелно с частни жалби. Това са две категории актове: 1./ преграждащи по-нататъшното развитие на делото /за прекратяване, спиране, отказ за възобновяване и др., с които фактически се прегражда възможността за постановяване акт по същество на заявеното искане за защита на съответното материално право/; 2./ актове, изрично посочени от закона. Актовете, с които съдът се произнася по движението на делото /даване ход на делото, отлагане и насрочване за съдено заседание, даване ход на устни прения и т. н./, не попадат в посочените по-горе категории. Това се отнася и до разпорежданията и определенията, с които производството по делото се оставя без движение и на страната се дават указания за отстраняване на констатирани нередовности на сезирането. Ако впоследствие съдът постанови прекратяване на производството, респективно връщане на искова молба или жалба, този акт, който е преграждащ, подлежи на обжалване с частна жалба. Тогава, проверяващата инстанция ще прецени и законосъобразността на акта, с който производството е оставено без движение. Следователно като насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на инстанционен контрол, частната жалба е била недопустима, поради което правилно е била оставена без разглеждане с обжалваното понастоящем определение от състава на ВКС. Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на III – то г.о.,