Определение № 134 от 29.10.2018 г. на ВКС по н. д. № 1001/2018 г.

Настоящето производство е образувано на основание чл. 43, т. 1 НПК по повод разпореждане от 28.09.2018 г. на съдията-докладчик по н. ч. х. д. № 15525/2018 г. на Софийски районен съд, с което делото е прекратено и изпратено на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил писмено становище, че искането е основателно и делото следва да се разгледа от Районен съд–Омуртаг. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Първоначално производството е образувано пред Районен съд–Омуртаг по депозирана тъжба от Р. В. Б. против С. В. С. за извършени при условията на идеална съвкупност деяния по чл. 146, ал. 1 и чл. 147, ал. 1 от НК. Съобразявайки разпоредбите на чл. 36 и чл. 38 НПК и след като е приел, че клеветническите твърдения са разпространени в [населено място], съдията – докладчик от Районен съд–Омуртаг е прекратил делото с определение № 150 от 04.09.2018 г. по н.ч.х.д. № 176/2018 г. и на основание чл. 42, ал. 2 НПК го е изпратил по компетентност на Софийски районен съд. В мотивите на постановеното от Софийски районен съд разпореждане се сочи наличието на предпоставките за промяна на местната подсъдност на делото, тъй като частният тъжител, неговият повереник и подсъдимият имат адрес на територията на [населено място], а евентуално биха били ангажирани като свидетели лица с местожителство в посоченото населено място, което ще доведе до увеличаване на разходите в производството, свързани с призоваването и явяването на страните в съдебните заседания, както и с времето за разглеждането му. Промяната на местната подсъдност на делото с възлагането му за разглеждане на друг, еднакъв по степен съд е предвидена в чл. 43, т. 1 НПК като изключение от общите правила за местната подсъдност. Цитираната разпоредба, на която съдията - докладчик се е позовал, изисква много от обвиняемите или свидетелите да живеят в района на друг съд. В конкретния случай тази хипотеза очевидно не е била налице, затова направеното искане следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 43 НПК