Определение № 2532 от 07.09.2026 г. на ВКС по т. д. № 1707/2026 г.

Производството е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 1 от ГПК, вр. чл. 286, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 3669/16.04.2026г. на М. Д. А. срещу разпореждане № 377 от 17.03.2026г. по в.т.д. № 559/2025г. на Апелативен съд – Пловдив, с което от съдията докладчик е върната като просрочена (подадена след срока по чл. 283 от ГПК) касационната жалба на жалбоподателя с вх. № 2565 от 13.03.2026г. срещу решение № 21 от 15.01.2026г. по делото. Оплакванията на М. Д. А. са, че разпореждането е неправилно. Касационната жалба е била подадена чрез пощенски оператор на 10.03.2026г., като денят на подаването на същата е последният ден от едномесечния срок за касационно обжалване на оспореното решение. Поради това касационната жалба не се явява просрочена, а подадена в срок съобразно разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК. „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, насрещна страна в производството, и Ю. А. М., подпомагаща страна, не са дали отговор на жалбата. Частната жалба е допустима. Тя е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването и има съдържание и приложения от тези по съответно приложимите разпоредби на чл.260 и чл. 261 от ГПК, вр. чл. 275, ал. 2 от ГПК. По същество жалбата е неоснователна. С решение № 21 от 15.01.2026г. по в.т.д. № 559/2025г. на Апелативен съд – Пловдив, като е било отменено частично и потвърдено частично решение № 210 от 13.05.2025г. по т.д. № 17/2024г. на Окръжен съд – Пловдив, като краен резултат е бил отхвърлен предявеният от М. Д. А. срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ за сумата над размера от 5 600 лева до пълните претендирани 20 000 лева, със законната лихва за забава от 15.12.2023г. до окончателното плащане. На 16.01.2026г. е било изготвено съобщение за въззивното решение до М. Д. А. и ведно с препис от решението то е било изпратено чрез пълномощника адвокат Й. Г. Д.. Книжата са били получени на 09.02.2026г. от адвокат П. П., колега на адвокат Д., преупълномощена по делото, на адреса на кантората, със задължение да бъдат предадени. Адвокат Д. е изготвил касационна жалба срещу въззивното решение в частта на отхвърления иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ. Жалбата е била изпратена по пощата, като препоръчана пратка, на 10.03.2026г. съгласно запазения по делото пощенски плик с баркод и положен върху предната му част отпечатък от пощенско клеймо с тази дата. При постъпването й в Апелативен съд – Пловдив касационната жалба е била заведена с вх. № 2565 от 13.03.2026г. Всички тези обстоятелства са били констатирани и от съдията докладчик по в.т.д. № 559/2025г., направил допълнително служебна справка в електронния портал по баркода на пратката относно датата на изпращането й. При извод, че касационната жалба е подадена след срока за обжалване, който е изтекъл на 09.03.2026г., с разпореждане№ 377 от 17.03.2026г. жалбата на М. Д. А. е била върната като просрочена. Налице са били предпоставките на чл. 286, ал. 1, т. 1 от ГПК за връщане на касационната жалба с вх. № 2565 от 13.03.2026г. на М. Д. А.. Съгласно чл. 283 от ГПК жалбата се подава чрез съда, който е постановил въззивното решение, в едномесечен срок от връчването му. Решение № 21 от 15.01.2026г. по в.т.д. № 559/2025г. на Апелативен съд – Пловдив е било връчено на М. Д. А. по реда на чл. 51 от ГПК на 09.02.2026г. и към 10.03.2026г., когато е била подадена жалбата, срокът за обжалването е изтекъл. Неоснователно е оплакването за неправилно определяне на срока за обжалване. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 3 от ГПК срокът, който се брой по месеци, изтича на съответното число на последния месец, а ако последният месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден. В случая последният ден на срока за обжалване е бил 09.03.2026г., понеделник, работен ден. Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя за противоречие на обжалваното разпореждане с чл. 62, ал. 2 от ГПК. Действително съгласно тази разпоредба срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на съответните книжа е станало по пощата, но това е когато самото изпращане е в рамките на съответния срок. По делото изпращането на касационната жаба по пощата е станало след изтичането на срока за обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – Пловдив – на 10.03.2026г. Воден от горното съдът