Определение № 1505 от 20.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 2360/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. С молба от 11.04.2025г. ответникът по касационната жалба – „ТРЕЙС ГРУП ХОЛД“ АД е поискал съдът да му присъди направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, като допълни определението си от 13.03.2025г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, в частта за разноските. Изтъква, че доколкото не било провеждано открито съдебно заседание, нямало как да представи списък по чл. 80 ГПК и доказателства за разноските, поради което ги прилага към настоящата си молба. Счита, че искането му за разноски при производство, в което поради развитието на процеса страната не е могла да вземе участие, а именно според жалбоподателя протекло без насрочване на открито съдебно заседание, се преклудирало едва с изтичане на срока по чл. 248 ГПК. С оглед горното претендира осъждане на касатора да му заплати разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 29 580 лв. Противната страна – „ТРАФИК ХОЛДИНГ“ ЕООД оспорва молбата чрез процесуалния си пълномощник – адв. Б. Р. по съображения, подробно изложени в писмено становище от 09.05.2025г. и претендира оставяне на искането без уважение. Поддържа, че посочената от молителя практика е тълкувана погрешно и касае друг случай. Заявява и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Молбата е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК. С определение от 13.03.2025г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 96/28.03.2024г., постановено по в.т.д. № 250/2023г. на Апелативен съд – Варна. С отговора на касационната жалба от 15.10.2024г. ответникът– „Трейс груп холд“ АД е поискал присъждане на разноски, но не е представил никакви доказателства за сторени такива, поради което не са му присъдени с определението. С молбата по чл. 248 ГПК представя фактура и банков документ за заплатено адвокатско възнаграждение. Съставът на ВКС намира, че искането за допълване на постановеното по делото определение в частта за разноските е неоснователно. Молителят не е ангажирал никакви доказателства за сторени разноски за касационната инстанция до датата на провеждане на закритото заседание по допускане на касационното обжалване, като нито е представен договор за правна защита с уговорен размер и начин на заплащане на адвокатско възнаграждение, нито доказателства за заплатено такова по банков път. Предвид горното и в съответствие с приетото в ТР 6/2012г. на ОСГТК, постановяващо че от хипотезите на чл. 78 ГПК се извежда, че само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване, а доказателства за такива не са представени, съдът не е присъдил разноски на ответника по касация. Приложените към последващата молба по чл. 248 ГПК фактура и банков документ за заплащане на суми, не могат да бъдат взети предвид, тъй като са представени несвоевременно. Без значение е моментът, в който е извършено плащането, тъй като доказателствата не са представени своевременно. Доводите на страната по молбата, че нямало как да ги представи поради непровеждане на открито съдебно заседание и поради това, че производството е приключило с определение, постановено по реда на чл. 288 ГПК в закрито заседание, са неоснователни, тъй като при претенция за разноски, страната е длъжна да представи списък на същите по чл. 80 ГПК и доказателства за извършването им. Сочената от молителя практика е неотносима, тъй като касае друга хипотеза, а именно заявяване на възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение. Не е налице основание за допълването на акта в частта за разноските, поради което молбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното Върховният касационен съд, Първо търговско отделение