Решение № 1811 от 17.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11298/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал 7 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – Пловдив, приподписана от юрк. Бонева, против Решение №8591/09.10.2025 г. на Административен съд – Пловдив по адм. д. №1309/2025 г., в частта му, в която е отменен Ревизионен акт (РА) №Р-16001624002982-091-001/24.02.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с негово Решение №183/10.06.2025 г. С доводи за наличието на отменителни касационни основания по чл. 209, т.3, предложения първо и трето АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост - касаторът претендира отмяна на оспореното първоинстанционно решение и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции в общ размер 9 416.93 евро (18 417.92 лв.), както и разноски за държавна такса – 466.19 евро (911.79 лв.) за касационната инстанция. При условие, че решението бъде оставено в сила, страната иска намаляване на адвокатското възнаграждение на противната страна на основание чл. 78, ал. 5 ГПК до размера, определен в Наредба №1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. Ответникът по касационната жалба – „ЛУКСЪРИ ЛИВИНГ“ ЕООД, ЕИК 201104210 със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [улица] - оспорва същата чрез пълномощника си адв. Йовчев по съображения, изложени в писмен отговор. Иска да бъде оставено в сила решението на Административен съд - Пловдив. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу частта от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, а разгледана по същество, неоснователна. С Решение №8591/09.10.2025 г. по адм. д. №1309/2025 г. Административен съд – Пловдив отменя РА №Р-16001624002982-091-001/24.02.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, в частта му, в която са установени на „ЛУКСЪРИ ЛИВИНГ“ ЕООД задължения за ДДС в общ размер 100 296 лв. и лихви – 13 677.94 лв. в резултат на непризнато право на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, чл. 69, чл. 25 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС по 12 фактури, издадени от „ВИВ МОБАЙЛ“ ЕООД в данъчните периоди м. януари и м. февруари 2024 г. Административният съд правилно приема, че оспорването е допустимо и че РА е издаден от компетентни органи по приходите при спазване на административнопроцесуалните правила. При точно установени факти и след обсъждане на мотивите на акта и възраженията на жалбоподателя обосновава верен и съответен на приложимите норми извод за незаконосъобразност на акта в посочената част. Строителните материали, предмет на доставките, са подробно описани във фактурите, в приемо – предавателните протоколи към тях и в товарителниците като вид, вкл. търговска марка, разфасовка, брой, количество. Предадени са и са приети с приемо – предавателни протоколи в гр. Пловдив на [улица], комплекс [наименование]. От името на „ЛУКСЪРИ ЛИВИНГ“ ЕООД стоките са получени от Д. С., който вписва и забележки относно качеството – брой скъсани торби или смачкани ъгли при транспорта на платната. Товарителниците съдържат данни за изпращач, превозвач и получател на стоките и са подписни от представляващия изпращача, шофьор и получател на стоките. Според данните в тях стоките се товарят в гр. Пловдив на [улица] се разтоварват в гр. Пловдив на [улица], комплекс [наименование]. При насрещната проверка доставчикът потвърждава осъществяването на доставките. Представя фактурите, приемо – предавателните протоколи, товарителниците, договор за наем на склад в гр. Пловдив на [улица] наемодател „ПЛОВДИВ РИТЕЙЛ СЕНТЪР“ АД и фактури за наем за м. януари и м. февруари 2024 г., както и договор за транспортни услуги с „КАТС ГРУП 21“ ЕООД. Представя и фактури за доставки на строителни материали от „МЕРДИН ЕРАСЛАН“ ЕООД. От своя страна „КАТС ГРУП 21“ ЕООД представя пътни листове с вписано ППС, негова собственост, име на шофьор и маршрут – „Пловдив, [адрес]“. При тези писмени доказателства правилно съдът приема, че жалбоподателят е доказал осъществяването на доставките и получаването на стоките. Според изложените в Ревизионния доклад (РД) мотиви приходните органи не оспорват влагането на строителните материали в изгражданите от ревизираното дружество обекти. Констатациите в РД са за това, че основно дейността на ревизираното дружество през ревизираните периоди е извършване на строителство на жилищни сгради и на СМР услуги. Обектите, които изгражда, са описани на стр. 2 – 11 обекта, сред които и многофамилна жилищна сграда в УПИ383.942, м. [наименование]. На стр. 12 в т. 2 от РД е посочено следното: „При проверка на доставките и издадените от дружеството фактури не се установяват различия. Разплащанията са в брой и по банков път. Начислен е ДДС. Основно са фактурирани получени аванси от клиенти във връзка с продажбите на обекти в строящите се сгради, отчетени по кредита на с/ка 412 „Клиенти по аванси“. Фактурирани са приходи от продажбите на апартаменти, предадени на собствениците, и СМР услуги към „Луксури Юг“ ЕООД“. С оглед тези факти първостепенният съд правилно приема, че жалбоподателят е доказал материалноправните предпоставки за признаване на правото му на приспадане на ДДС. Според т. 31 от Решение на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело C-285/11, Боник, за да се установи че е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери дали доставките са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани от получателя за извършването на облагаеми сделки. Когато резултатът от тази проверка е положителен, правото на приспадане не би могло да бъде отказано (т. 33). Според същото решение националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни, надлежно установени от приходния орган, се докаже, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба. Това е така, когато самото данъчнозадължено лице извършва данъчна измама или знае или е трябвало да знае, че с покупката си участва в сделка, част от измама с ДДС(т. 37, т. 38 и т. 39, т. 43 и цитираната там практика). В конкретния случай отказът на правото на приспадане на ДДС на получателя по процесните фактури е мотивиран с нередности при доставчика и неговите предходни доставчици. Видно и от касационната жалба тезата на жалбоподателя е, че строителните материали не са доставени от издателя на фактурите, тъй като той не е разполагал с тях. Не са установени обаче в хода на ревизията обективните данни, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че доставките, с която обосновава правото си на приспадане, са част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре или надолу по веригата от доставки, например, че доставчикът прикрива действителния доставчик с цел неправомерно ползване на данъчен кредит. При липсата на такива обективни данни приходните органи не могат да откажат правото на приспадане на ДДС поради това, че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че доставчикът е разполагал е със стоките и е бил в състояние да ги достави (виж Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, Mahagеben и Dаvid, т. 66). Що се отнася до това, че доставчикът не е внесъл дължимия данък, обстоятелство което по делото не е доказано, то приходните органи следва да докажат в друго производство, че получателят е знаел за това или е трябвало да знае, но не и да го санкционират с отказ на правото му на данъчен кредит. Като е достигнал до същите правни изводи, административният съд е постановил правилно решение, съответно на приложимите материалноправни норми, което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение