Определение № 134 от 28.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1014/2022 г.

Производството е по чл.307 ГПК. Образувано е по молба с вх.рег.№ 260016 от 05.01.2022г., подадена от М. П. У. чрез адвокат К. от АК Я., за отмяна на влязлото в сила решение №62 от 05.10.2021г. на Ямболски окръжен съд /ЯОС/, постановено по в.гр.д. № 212/2021г., с което е потвърдено решение №260267 от 08.06.2021г. на Ямболски районен съд /ЯРС/, постановено по гр.д. № 144/2021г. в обжалваната му част, с която са отхвърлени като недоказани и погасени по давност предявените от М. П. У. против земеделския производител А. Я. М. от [населено място] искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.8 ЗАЗ и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 1806,07лв., представляваща дължимо годишно арендно плащане за стопанската 2017/2018г. и за стопанската 2018/2019г. за ползването на 92,70 дка земеделски имоти в землището на [населено място], общ.С., обл.Я., по договор за аренда на земеделска земя от 27.08.2015г., искове за лихва за забава в размер на 72,57лв. върху главницата за стопанската 2017/2018г. и лихва за забава в размер на 126,22лв. върху главницата за стопанската 2018/2019г., както и искове за лихвата за забава в размер на 404,50лв. върху заплатена главница за стопанската 2015/2016г. и лихвата за забава в размер на 353,61лв. върху заплатена главница за стопанската 2016/2017г. Молителят в подадената молба за отмяна, се позовава на основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Счита, че решението е неправилно незаконосъобразно и не съответства на практиката на арендните плащания за земеделски земи, актуална за цяла България. Твърди, че „при извършването арендно плащане от ответника по гражданско дело № 3417/2018г. на Районен съд Ямбол не е изискано никакво уточняване на вида на отгледаната продукция, а е прието като такова на база представено извлечение от стоковата борса за хлебна пшеница и заявлението на арендатора, че заплаща рента за стопанските 2015-2019 години като за това е представил единствено платежно нареждане от банката с основание плащане по аренден договор.“ Според молителя по тези съображения съдът следва да отговори на следните въпроси на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК: „Допустимо ли е съдът при постановяване на отрицателно решение да се позовава на недоказването на факт (вид засята култура), който не е бил спорен и не е бил оспорен от ответника?; Позовавайки се на недоказването на неоспорим факт при постановяване на отрицателно решение съдът произнесъл ли се свръх петитум?; Нарушил ли е съдът принципа на диспозитивното начало в гражданския процес произнасяйки се свръх петитум в нарушение на чл. 6 ал.2 от ГПК?; Редно ли е съдът да измества доказателствената тежест и да вменява задължение за доказване на факти, които не са спорни в производството?; Длъжен ли е съдът на основание чл. 236, ал.1, т.5 ГПК да се произнесе по искането на страната(страните) по делото(разликата в цената), т.е. по съществото на спора?“ В молбата си за отмяна във връзка с поставените въпроси молителят релевира оплаквания за допуснати от решаващия съд нарушения на материалния и процесуалния закон, изразяващи се в това, че съдът не е посочил, че иска доказателство относно вида на засятата култура; че ответникът по делото е оспорвал единствено и само размера на дължимата престация и дължимостта на същата поради извършено плащане по гражданско дело № 3417/2018г. на районен съд Я. и изтекла погасителна давност, но не и вида на засятата култура, а въпреки това е представил „доказателства” и е изчислявал размера на дължимите плащания въз основа на културата пшеница; че въззивният съд се позовава на недоказаност на факта относно вида култура, с която били засяти арендуваните имоти и се произнася относно този факт без да има направено такова искане от нито една от страните; че сезиращото искане е за изплащане на неизплатената част от рента по аренден договор, ответникът е оспорил единствено размера на претенцията и се е позовал на изтекла погасителна давност, а съдът, позовавайки се на недоказаността на вида засята култура е излязъл извън предмета на делото и се е произнесъл по въпрос който не е спорен; че в производството по гражданско дело № 3417/2018г. на районен съд Я., ответникът в настоящото производство е представил доказателства за цената на хлебна пшеница, при плащането, извършено в производството по гражданско дело № 3417/2018г. на районен съд Я., е извършил това плащане въз основа на цената за хлебна пшеница, а в настоящото производство не оспорва, че имотите са засяти именно с тази култура; че съдът изобщо не се е произнесъл с решение по същество по искането му за разликата в изплатеното и дължимото по договора арендно плащане, а вместо това се е произнесъл по нещо друго, с което въобще не е бил сезиран и така е нарушил принципа на чл.6. ал.2. ГПК; че липсва произнасяне по съществото на спора. По така изложените съображения молителят иска отмяна на влязлото в сила въззивно решение, като релевира доказателствено искане за прилагане на гр.д. №3417/18г. на ЯРС. Ответникът по молбата за отмяна – А. Я. М., в представен писмен отговор чрез адв.К., взема становище за недопустимост на молбата за отмяна поради липса на доводи и съображения, относими към нормата на чл.303, ал.1, т.4 ГПК, както и поради просрочие, тъй като е подадена на 19.01.2022г. след изтичане / на 05.01.2022г./ на преклузивния тримесечен срок. При условията на евентуалност счита молбата за неоснователна. Твърди, че между страните е имало и друг процес – гр.д.№4317/18г. на Ямболски районен съд; че същото е приключило с влязло в сила на 19.10.2021г. решение, с което съдът на основание чл.28, ал.2 вр. с чл.27, ал.1, т.2 от ЗАЗ е развалил сключения на 27.08.2015г. между М. П. У. и А. Я. М. договор за аренда; че договорът е развален поради неизправност на М. – неплащането на дължимите арендни плащания за три стопански години, което неизпълнение съдът е приел да не е незначително, а така също и ,че изпълнение, настъпило в хода на процеса – извършеното плащане на арендните вноски за трите стопански години, не може да санира неговото бездействие. Настоящият съдебен състав констатира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима по следните съображения: На първо място следва да се посочи, че съдът е този, който квалифицира сезиращото искане на база изложените от молителя фактически твърдения и заявено искане. Видно от изложеното в молбата за отмяна искането на молителя е за отмяна на основание чл.303 ал.1, т.4 ГПК на влязлото в сила решение №62 от 05.10.2021г. на Ямболски окръжен съд поради противоречието му с друго влязло в сила решение – постановеното такова по гр.д. №4317/2018г. на ЯРС. Действително в молбата си молителят е посочил, че това друго решение е постановено по гр.д №3417/2018г. на районен съд Я. и е релевирал искане за изискването му, но съдът намира, че се касае за техническа грешка при изписване на номера вместо като 4317 – 3417 – ответникът по молбата признава, че между същите страни има друго приключило съдебно дело и това е гр.д.4317/2018г. на ЯРС, а при извършена от съда служебна проверка в единния портал за публикувани съдебни актове се установява, както посоченото от ответника, така и обстоятелството, че гр.д №3417/2018г. на районен съд Я. касае съдебен спор между други страни и за съвсем различни правоотношения. На следващо място съгласно уредбата на производството по отмяна чл. 303 - чл. 309 ГПК разглеждането на молбата за отмяна по същество се предшества от постановяване на определение по нейната допустимост относно надлежното упражняване правото да се иска отмяна. Допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение е предпоставено от релевиране от страна на молителя на надлежни твърдения за наличие на предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания, с които процесуалният закон свързва този правен резултат. Следователно, при липса на обстоятелства, при чието наличие би било налице предвиденото в закона основание за отмяна, молбата се явява недопустима и не ангажира компетентността на съда. Същата следва да се остави без разглеждане, в който смисъл са и задължителните указания, дадени в т. 10 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. В конкретния случай, независимо от посочването в молбата за отмяна на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, изложените фактически твърдения не покриват фактическия състав на нито едно от визираните в чл. 303, ал. 1 ГПК основания за отмяна. В практиката на ВКС, формирана при действащия ГПК от 2007 г. (особено тази след постановяването на ТР № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС), няма съмнения и колебания, че отмяната на влязло в сила съдебно решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК е процесуално допустима само когато се твърди, че съдебното решение е в противоречие с друго влязло в сила съдебно решение между същите страни, за същото искане и на същото основание, като и двете съдебни решения следва да формират сила на пресъдено нещо по материалноправни въпроси, включени в предмета на двете дела, но разрешени различно - в този смисъл са и задължителните указания и разяснения, дадени с т. 5 от ТР № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС. В случая в молбата за отмяна такива твърдения не са релевирани. Очевидно молителят не разграничава и смесва самостоятелното извънинстанционно производство за отмяна на влезли в сила съдебни решения по реда на гл. ХХІV (чл. 303 – чл. 309) от ГПК с инстанционното производство по касационно обжалване на въззивните решения по реда на гл. ХХІІ (чл. 280 – чл. 295) от ГПК. Молбата с оглед съдържанието й е по естеството си касационна жалба с инкорпорирано в нея изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в тях (жалбата и изложението) са релевирани преимуществено оплаквания и доводи за допуснати от съда нарушения на материалния закон, нарушения на съдопроизводствените правила при събирането и обсъждането доказателствата, и за необоснованост на влязлото в сила съдебно решение, които могат да съставляват касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК, съответно въпроси, относими към производството по чл.288 ГПК, но не и основания за отмяна по чл. 303, ал. 1 и чл. 304 от ГПК, конкретно – по чл.303 т.4 ГПК. Предвид това молбата е недопустима (в този смисъл са и разясненията в мотивите към т. 10 от ТР № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС). На молителя разноски за настоящото производство не се следват, но същият следва да заплати на ответната страна поисканите и удостоверени такива в размер 1000лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение