Решение № 10448 от 9.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7518/2015 г.

Решение № 10448 от 9.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7518/2015 г., VIII о., докладчик председателят Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП, против Решение № 1866/20.03.2015 г. по адм. дело № 3610/2014 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, първо отделение, 14-ти състав. Касаторът твърди, че решението в обжалваната част е неправилно. Релевирани са и подробно развити в допълнението към касационната жалба касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Моли за отмяна на съдебното решение и присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции. Ответникът - Людмил Велизаров Свиленов, чрез процесуалния си представител адв. Сотиров, в съдебно заседание и в писмено становище, оспорва основателността на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за касационното производство. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба като намира обжалваното съдебно решение за правилно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Върховният административен съд, Осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С постановеното първоинстанционно решение АССГ е отменил Ревизионен акт /РА/ № 141302845/6.08.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, в потвърдената му част с решение № 2063/29.11.2013 г. на Директора на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП. С РА, в обжалваната му част са установени задължения за Людмил Велизаров Свиленов по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 9772,71 лв., по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 48 177,54 лв., за 2008 г. - в размер на 16 645,64 лв. и за 2009 г. - в размер на 8542,57 лв., ведно със съответните лихви върху главниците. Ревизията е извършена от приходните органи при прилагане на специалния ред за облагане и определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. За да отмени ревизионния акт, първоинстанционният съд е приел, че РА е необоснован и незаконосъобразен. Приел е, че към момента на извършване на преценката за започване на ревизия по особения ред за облагане по аналог приходните органи формално са разполагали с материалноправното основание на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, но не са могли да се ползват от презумпцията по чл. 123, ал. 1 ДОПК, тъй като не са установили в хода на ревизията и при издаване на РА по несъмнен и безспорен начин твърденията си за наличие на основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК. Счел е, че в РА липсват логически обосновани и подредени в хронологичен ред мотиви като е прилаган различен подход при оценяване на идентични /от гледна точка на документите/ частни писмени доказателства досежно давани в заем суми, с което са нарушените принципите на обективност, законност и защитата на легитимните правни очаквания. За незаконосъобразно съдът е приел изготвянето на общ паричен поток и прилагане на института на СИО спрямо Свиленов и съпругата му за права и задължения извън обхвата на чл. 19 СК (отм.). Тези изводи на съда се оспорват с касационната жалба. Касаторът ги намира за незаконосъобразни. Счита, че правилно приносът на съпрузите е определен при равни права предвид липсата на доказателства в обратния смисъл. Счита също, че в РА и РД са изложени отделно и достатъчно основания за неприемане на заемите, които не са включени в приходната част на паричния поток. Постановеното решение е правилно. Не са налице сочените от касатора основания за отмяна на решението в обжалваната част. Последното е обосновано, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Договорът за паричен заем не е формален, а реален договор, поради което за неговото сключване и за възникване на заемното правоотношение необходимо и достатъчно е предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя. Обстоятелството, че един документ е частен, не означава, че може да бъде игнориран. Когато документът е подписан, той доказва не само, че материализираното изявление е направено, но и че то изхожда от лицата, които са го подписали като издатели. Това е така наречената формална доказателствена сила на частните документи. Тя касае факта на изявлението и неговото авторство. При определяне на произхода на получените в заем средства за целите на данъчното облагане е без значение по какъв начин са придобити средствата от лицата, които са предоставяли заеми, след като е безспорно установено, че тези средства са получени от ревизираното лице и основанието за това е договор. Начинът, по който заемодателите са придобили паричните средства, които са предоставили в заем по никакъв начин не влияе на извода за наличието на заемни правоотношения с ревизираното лице и установяване на произхода на получените от него средства. Установяването на произхода на предоставените от тях в заем парични суми е предмет на евентуалните ревизионни производства, в хода на които ще бъдат установени техните задължения към фиска. В случая е налице писмена форма за доказване, както и достатъчно доказателства, установяващи предаване на заемните суми в размер, който съгласно заключението на приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза е достатъчен за извода, че не е налице превишение на разходи над приходи в ревизираните периоди, съответно и дължимост на данък върху общия доход върху размера на липсващото превишение. Обосновани и законосъобразни са и изводите на съда досежно установената необоснованост на РА и РД, в които приходните органи са ценили по различен начин сходни по своята доказателствена сила и вид доказателства, касаещи представянето на заемните суми. Правилно съдът е приел, че са нарушени принципите на обективност, законност и защита на легитимните правни очаквания. Необосновано са игнорирани дадените обяснения от лицата, представили заемите по причини относно произхода на средствата и несъществени липси или разминавания в реквизити на документите, ирелевантни към спорния въпрос относно предаване и получаване на заемните суми. Правилно е решението и досежно направените изводи за незаконосъобразност на обжалвания РА предвид липсата на разграничаване на конкретно относимите за ревизирания субект данъчни права и задължения, при които липсва пълно припокриване с правата и задълженията в съпритежание на двамата съпрузи по смисъла на чл. 19 СК (отм.). При липса на данни за трансформация не е допустимо направените от другия съпруг лични разходи, както и получените от него приходи да се включват в паричния поток на другия съпруг като единствен субект и ревизирано лице по ревизионния акт, чиято законосъобразност е предмет на настоящото производство. С оглед на изложеното, решението на АССГ като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, направеното искане от ответната страна по касация за присъждане на направените разноски в производството и данните за уговорени и заплатени разноски - адвокатско възнаграждение, в тежест на касатора следва да се присъди сума в размер на 7500 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение