Определение № 7176 от 25.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6272/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от З. Щ. С. от [населено място], общ. Елхово, обл. Ямбол срещу Определение № 826 от 19.05.2026 г. на Административен съд – Ямбол по административно дело № 190/2026 г. С обжалваното определение съдът отхвърля искането на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 26-0261-000120 от 29.04.2026 г. на младши автоконтрольор в Районно управление - Елхово към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Ямбол, с която спрямо лицето е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно. Обосновава, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като съдът не е оценил достатъчно представените медицински документи, които установяват, че лишаването на частния жалбоподател от възможността да управлява автомобила си ще му причини значителни и трудно поправими вреди, изразяващи се в това, че ще му е невъзможно да се придвижва, ще се влоши здравословното му състояние и ще му бъде ограничен достъпът до медицинска помощ. Обосновава още и несъразмерност на приложена мярка към преследваната цел, предвид че е представено ново доказателство – лабораторно изследване, от заключението на което се установява, че лицето не употребило наркотични вещества или техни аналози. Сочи, че представеният анализ от частна лаборатория е без доказателствата стойност, но все пак установява противоположен резултат от полевия тест, а това е достатъчно, за да се приеме, че фактическото основание за прилагане на принудителната административна мярка не е доказано по несъмнен начин. Иска да се отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да се спре допуснатото предварително изпълнение на мярката. Частният жалбоподател се представлява от адв. И. Гиргинова от Адвокатска колегия - Ямбол. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд – Ямбол отхвърля искането на З. Щ. С. от [населено място], общ. Елхово, обл. Ямбол за спиране на предварителното изпълнение Заповед № 26-0261-000120 от 29.04.2026 г. на младши автоконтрольор в Районно управление - Елхово към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Ямбол. Съдът приема, че искателят не е посочил конкретни вреди по вид и размер, които би му причинило принудителното изпълнение. Изтъква, че трайно намалената работоспособност 80%, пожизнено не обосноват настъпването на значителни и трудно поправими вреди за искателя във връзка с изпълнението на заповедта. Сочи, че представените доказателства за влошено здравословно състояние са с давност повече от 12 години, поради което прима че заболяването на лицето се намира в трайна клинична ремисия, а от представените доказателства не се установява необходимост от ежедневна, неотложна и животоспасяваща медицинска помощ, която не търпи отлагане във времето, а всички рутинни и планови прегледи са прогнозируеми и не налагат императивно лицето лично да управлява моторно превозно средство. Сочи, че при възникване на остро състояние по принцип страдащото лице не е във възможност лично да се придвижи до здравно заведение, поради което най-често се ползват услугите на Спешна помощ или на трети лица. В тази връзка заключава, че отнемането на СУМПС не се явява пряка пречка за получаването на адекватна помощ при спешни състояния, още по-малко при планови такива и не застрашава непосредствено живота му. Относно ограничението/липсата на обществен транспорт в населеното място по местоживеене, отдалечеността от градски центрове, липсата на работа и финансови средства съдът прима, че това са последици от битов и предвидим характер, които освен това са свързани с обичайните неудобства, които причинява самото изпълнение на принудителната мярка, а не се дължат на нови обстоятелства, които да обосновават спирането му. Относно представеното доказателство – лабораторен резултат от изследване в частна лаборатория, съдът приема, че същото е относимо към въпроса за законосъобразността на оспорената заповед, а не към производството по чл. 166 АПК, в което се преценяват само доказателствата за вероятното настъпване на заявените значителни и трудно поправими вреди от изпълнението на акта, обосновани само с нови факти и доказателства, каквито в случая не са представени. Заключава, че не са доказани нито значителни и трудно поправими вреди, нито личен интерес, който да надделява над обществения такъв, който предварително изпълнение на оспорваната заповед обезпечава. С оглед изложеното съдът прави краен извод, че не се доказват предпоставките за спиране на допуснатато по закон предварително изпълнение на оспорената заповед, поради което отхвърля искането, с което е сезиран. Определението е валидно, допустимо и правилно. Изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт, чието предварително изпълнение е допуснато по силата на закон, какъвто е настоящия случая предвид разпоредбата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, обичайно има сериозно въздействие в правната сфера на адресатите на акта, който предварително следва да понесат задълженията или ограниченията, които се налагат с още невлязлия в сила индивидуален административен акт. Така предварително изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт имплицитно съдържа в себе си и възможността изпълнението да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. В определени случаи, законодателят е разпоредил изрично в правна норма, че обжалването няма суспензивен ефект, освен ако съдът разпореди друго. Предпоставката, при която съдът може да спре допуснатото по закон предварително изпълнение – какъвто е настоящият случай с оглед на разпоредбата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, е възможността предварителното изпълнение да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Доказателствената тежест за тази факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на искателя. Тъй като става въпрос за изключение от принцип тълкуването на законовите предпоставки е само stricto sensu. Частният жалбоподател действително в първоначалното си искане не е посочил конкретни значителни и трудно поправими вреди, които ще понесе от предварително изпълнение на оспорената заповед. Основният довод в искането е, че предварителното изпълнение на мярката ще причини на жалбоподателя „изключително тежки, значителни и трудно поправими вреди – както здравословни, така и социални и житейски“ без същите да са конкретизирани. Съдът е обсъдил представените доказателства за тежкото здравословно състояние на лицето и обосновано приема, че същите са с значителна давност. Не са представени доказателства за нови обстоятелства, които да установяват активно влошено здравословно състояние, което да налага ежедневно придвижване до здравно заведение в друго населено място, различно от това по местоживеене на искателя. Следователно правилен и съответен на доказателствата по делото е изводът на съда, че изпълнението на принудителната мярка не се явява пречка за получаването на навременна и адекватна медицинска помощ. Не са обосновани нито с доводи, нито с доказателства твърденията, че изпълнението на принудителната мярка пречи на възможността за трудова заетост на лицето и осигуряването на минимален жизнен стандарт. С оглед липсата на конкретни доводи и доказателства, правилен е изводът на съда, че това са обичайни неудобства, свързани с изпълнението на мярката, които сами по себе си не могат да обосноват спиране на изпълнението. Правилен и съответен на закона е изводът на съда, че в случая искателят може да поиска съдът да спре изпълнението само въз основа на нови обстоятелства, които обосновават настъпването в неговата правна сфера на значителни или трудно поправими вреди. В случая такива нито са заявени, нито са доказани, поради което искането законосъобразно е преценено като неоснователно. Правилен е и изводът на съда, че представеното доказателство за направено допълнително лабораторно изследване в частна лаборатория има отношение към преценката за законосъобразност на оспорения акт, но не и към искането, направено по реда на чл. 166 АПК. В случая няма противоречие с цитираната съдебна практика – Определение № 3642/31.03.2026 на Върховен административен съд, по адм. дело № 2551/2026 г., тъй като видно от мотивите на същото, новото доказателство е било основано на съдебна химико-токсикологична експертиза, т.е. годно доказателствено средство, което установява безспорно, че в кръвната проба на лицето не се установява наличие на наркотични вещества. С настоящия случай не е представеното такова доказателства и това се признава от процесуалния представител на частния жалбоподател в жалбата му, поради което не може да бъде направен категоричен извод относно фактическото основание за прилагане на мярката. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че незабавното изпълнение на заповедта е предвидено в обществен интерес, на който не е противопоставим друг личен на искателя интерес със същата степен на значимост. Налага се извод, който потвърждава и заключението на първоинстанционния съд, че искането за спиране на предварително изпълнение на оспорената заповед е неоснователно. Други конкретни нови факти и обстоятелства частният жалбоподател не сочи, поради което искането му за спиране на допуснатото предварително изпълнение на административния акт, правилно е преценено от първоинстанционния съд като необосновано и недоказано, и съответно отхвърлено. С оглед на горното, доводите на частния жалбоподател за неправилност на обжалваното определение са неоснователни. Определението е правилно, съответно е на закона и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 235 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение