Определение № 262 от 13.05.2026 г. на ВКС по н. д. № 439/2026 г.

Производството е по чл. 43, т. 2 от НПК, Образувано е по разпореждане № 3224 от 7.05.2026 г. на съдията- докладчик по нчхд № 1883/26 г. по описа на PC-Варна, с което съдебното производство по делото е прекратено и делото е изпратено във ВКС за определяне на друг еднакъв по степен съд. След запознаване с приложените по делото материали, ВКС констатира следното: В PC-Варна е образувано нчд № 1883/26 г. по частна тъжба на Г. П. Г. срещу Д. Д. - съдия от PC - Варна за престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК и др. Съдията- докладчик е преценил, че с оглед на обстоятелството, че подсъдим по делото е съдия в съда, в който е внесена тъжбата и където е образувано делото, следва да прекрати производството и да го изпрати във ВКС за определяне на друг равен по степен съд. ВКС намери, че са изпълнени изискванията на закона и съдебната практика и че въпреки правилата за местната подсъдност делото следва да се пренесе в друг равен по степен съд. Това е така, защото от обстоятелствената част на тъжбата става ясно, че тя е насочена срещу действащ магистрат - съдия Д. Д., работеща в съда, където е образувано делото. От това следва, че е налице хипотезата на чл. 43, т. 2 от НПК и за да се избегнат всякакви съмнения в безпристрастността на съда и за да гарантира разглеждането му от непредубеден съд, делото следва да бъде изпратено за разглеждане и решаване в друг, равен по степен съд- а именно Районен съд- Добрич, който е и териториално най- близък съд. С оглед изложеното и на основание чл. 43, т. 2 от НПК ВКС трето наказателно отделение