Определение № 60446 от 13.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 1529/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК /във вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК/. Образувано е по частната жалба с вх. № 32093 от 5.ІІІ.2021 г. на софийското „Веди Интернешънъл“ ООД /ЕИК[ЕИК]/, подадена срещу определение (без номер) на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, от датата „10.08.2021 г.“, постановено по гр. дело № 5170/2019 г., с което е било отменено допуснатото в полза на този търговец от същия състав на САС с предходно определение № 3729/12.ХІ.2019 г. обезпечение на бъдещи осъдителни искове на дружеството с правно основание по чл. 627 ТЗ /във вр. чл. 626 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД/, предявими срещу трима ответници: В. А. Г. от [населено място], Т. Б. Т. от [населено място] и Х. Т. Х. от [населено място], като са били запорирани банковите сметки на последните до размер на исковата сума от 41 607.47 лв. (32 040 лв. + 9 568.47 лв.) и при задължаване на търговеца настоящ частен жалбоподател за внасяне - на основание чл. 391, ал. 2 ГПК – на парична гаранция в размер на сумата от 4 000 лева. Поддържайки общо /бланкетно/ оплакване за неправилност и „формализъм“ на атакуваното определение на състава на САС по чл. 390, ал. 2, изр. 2-ро ГПК, дружеството настоящ частен жалбоподател претендира чрез своя управител отменяването му. Върховният касационен съд на Републиката, търговска колегия, първо отделение намира, че, като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК (считано от съобщението, връчено на 26.ІІ.2021 г.), както и предвид подаването й от надлежна страна в обезпечителното производство пред САС, развило се по реда на чл. 390 ГПК, настоящата частна жалба на „Веди Интернешънъл“ ООД-София /ЕИК[ЕИК]/, насочена срещу преграждащ по-нататъшния ход на обезпечителното производство съдебен акт, ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна. Съгласно т. 2 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 6/14.ІІІ.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 6/2013 г.: „В хипотезата на чл. 390, ал. 3 във вр. ал. 1 ГПК, молителят доказва, че е предявил иска в определения срок с представяне пред съда по обезпечението на надлежни доказателства – препис от искова молба с отразена дата на постъпването й в съответния съд или съдебно удостоверение за същите факти. Съдът не отменя обезпечението, когато му е служебно известно, че искът е предявен в срок“. Данните по делото са, че издадената от САС, след внасянето на определената парична гаранция от 4 000 лв. на 22.VІ.2020 г., обезпечителна заповед датира от 30 юни 2020 г., а молителят настоящ частен жалбоподател я е получил на 17 юли с.г. Следователно предявяването на бъдещите субективно съединени осъдителни искове е следвало да се извърши от него най-късно до 24 юли 2020 г. Ангажираното сега от дружеството частен жалбоподател писмено доказателство е заверено ксеро-копие от титулната страница на заведена в канцеларията на СГС искова молба срещу тримата ответници физически лица с поставен щемпел за вх. № 74834 от датата 24.VІІ.2020 г., като в тази връзка изводът който се налага е, че съставът на САС правилно /законосъобразно/ е отменил допуснатото от него обезпечение: предвид липсата на надлежно известяване, че исковата молба своевременно е била заведена в регистратурата на първостепенния съд /СГС/, който в конкретния случай е различен от „съда по обезпечението“. В заключение, не става въпрос за проявен процесуален „формализъм“, тъй като хипотезата по т. 2, изр. 2-ро на цитираното по-горе тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС, в която съдът не отменя допуснатото обезпечение, е тази, когато самият съд по обезпечението е извършил съдопроизводствени действия по предявения в срок иск – когато искът е предявен и разпределен за разглеждане на съдебният състав, произнесъл се по допускане на обезпечението. Когато същият съдебен състав се е произнесъл по допустимостта на иска и редовността на исковата молба (чл. 129 ГПК и чл. 130 ГПК), то фактът на предявяване на иска му е служебно известен и следва да бъде съобразен – чл. 155, предл. 2-ро ГПК. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение