Определение № 18 от 05.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 107/2014 г.
ВКСII наказателно отделение05.02.2014 г.
Диспозитив
ОТМЕНЯ разпореждане от 3.12.2013 г. по н. ч. х. д. № 516/2008 г. по описа на Пловдивския районен съд, с което е върнато искането на осъдената Д. Г. Т. за възобновяване на наказателното дело. ВРЪЩА делото на Пловдивския районен съд за изпълнение на процедурата по чл. 424, ал. 2 НПК. Настоящето определение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Настоящето производство е по чл. 351, ал. 5 НПК, образувано по касационна частна жалба на Д. Г. Т. против разпореждане от 3.12.2013 г. на съдия от Пловдивския районен съд, с което е върнато искането на осъдената за възобновяване на наказателното дело. В жалбата се твърди, че разпореждането е незаконосъобразно, тъй като чл. 419 от НПК не предвижда ограничения за присъдите и решенията по дела от частен характер. Настоява делото да бъде възобновено. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че разпореждането следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, като разгледа жалбата и материалите по делото, намира следното: С разпореждане от 3.12.2013 г. по н. ч. х. д. № 516/2008 г. съдия от Пловдивския районен съд е върнал на основание чл. 426 вр. чл. 351, ал. 4, т. 2 НПК искането на осъдената Д. Г. Т. до Върховния касационен съд за възобновяване на наказателното дело и отмяна на решение № 155 от 31.05.2013 г. по в. н. ч. х. д. № 522/2013 г. на Пловдивския окръжен съд, с което присъда № 454 от 20.12.2013 г. по н. ч. х. д. № 7364/2011 г. на Пловдивския районен съд е изменена в гражданската й част, а в останалата част е потвърдена. Мотивирал се е със съображения, че искането за възобновяване е направено от лице, извън кръга на посочените в чл. 420 от НПК, защото Д. Г. Т. е осъдена по дело от частен характер. Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Разпоредбата на чл. 424, ал. 2 НПК предвижда, че искането за възобновяване се подава чрез първоинстанционния съд, който незабавно изпраща препис от него на прокурора, осъдения или оправдания, а делото - на Върховния касационен съд. Следователно налице са изрични правила и съдията от Пловдивския районен съд не е могъл да се позовава на чл. 426 от НПК. Същият е бил длъжен да извърши само предписаните му действия по администриране на делото. Като се е произнесъл по допустимостта на искането за възобновяване е надхвърлил правомощията си, поради което атакуваното разпореждане от 3.12.2013 г. по н. ч. х. д. № 522/2008 г. следва да бъде отменено, а делото - върнато на Пловдивския районен съд за изпълнение на процедурата по чл. 424, ал. 2 НПК. По изложените съображения и на основание чл. 426 вр. чл. 351, ал. 5 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение