Определение № 240 от 20.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 141/2026 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№.36244/20.11.25 на С. М. Г., действаща лично и като законен представител на малолетните си деца М. И. В. и Е. И. В., срещу определение №.977/12.11.25 по г.д.№.1672/25 на РС Русе, 5г.с., с което подадената от нея молба вх.№.33738/29.10.25 за отмяна на определение №.4682/21.10.25 по г.д.№.1682/25 на РС Русе-за установяване на основание чл.127 ал.3 ГПК на привременни мерки по отношение на малолетното дете Е. И. В. - е върната като недопустима. Моли се за отмяна на атакувания акт като незаконосъобразен. Ответната страна И. В. оспорва жалбата. Частната касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. Компетентен да се произнесе по допустимостта на молба за отмяна на влязъл в сила съдебен акт по реда на чл.303 и сл. ГПК е единствено ВКС - т.10 ТР 7/14, ОСГТК /извършваната от първоинстанционния съд проверка е изрично уредена в чл.306 ал.1 ГПК и обхваща изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК – при несъобразяването на които, след оставяне на молбата за отмяна без движение, той може да я върне – т.12. ТР 7/14/. Поради това и неправилно РС Русе е върнал молбата - вместо да я администрира. Постановеният от него акт е незаконосъобразен и следва да се отмени, а делото – да му се върне за администриране на молбата за отмяна /вкл. за евентуално отстраняване на нередовности и внасяне на ДТ/, след което по допустимостта й ще се произнася ВКС. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,