Решение № 2110 от 25.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15281/2014 г.

Решение № 2110 от 25.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15281/2014 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Общински съвет Пловдив срещу решение № 2221 от 24.10.2014 г. по адм. д. № 1046/2012 г. на Административен съд Пловдив, с което е отменено Приложение № 2А- "такса за ползване на терен-общинска собственост за поставяне на преместваем обект за местодомуване на МПС" на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив в частта на приложение № 2А- "такса за ползване на терен-общинска собственост за поставяне на преместваем обект за местодомуване на МПС". Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответните страни са представили писмен отговор. Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. За да отмени оспорения акт, съдът е приел, че не се доказва по какъв начин общинският съвет е определил средномесечното време необходимо за обработката на 1 брой преписка. Както е посочило вещото лице по делото не са ангажирани доказателства, че са били извършени измервания на необходимото време за обработка на преписките, поради което не може да се твърди, че правилно е било изчислено осредненото работно време. При определяне на процесната такса следва да се използва средната цена на труда на служителите които пряко извършват услугата, а не на всички служители от дейностите 898 и дейност 122, както е в конкретния случай. Нито в обобщения анализ, нито в предложението са посочени какви конкретно са разходите за "текущи ремонти", "външни услуги" и "данъци и такси", доказателства в тази връзка не са представени в хода на съдебното производство. И в предложението на Кмета на Община Пловдив и в решението на общинския съвет не са изложени ясни мотиви, поради което не може да се направи извод за наличието на необходимост за повишаване размера на процесната услуга. Решението е неправилно. С атакувания акт се изменя месечния размер на процесната такса от 30 на 29 лв. /с начислен ДДС/. Обобщеният анализ на разходите за формиране на месечния размер на таксата сочи, че разходът на общината за 2011 г. по предоставяне на услугата възлизат на 26,70 лв. Приетият размер на таксата е 29 лв. с ДДС, а без - 24,17 лв., което сочи, че данъчната основа на определената с решението на ОбС-Пловдив такса е по-ниска от разходите на общината по предоставяне на услугата. Изводът на съда, че с решението на ОбС е прието увеличение, а не намаление на процесната такса е в противоречие със събраните по делото доказателства. Мотиви на оспореното решение се съдържат в съпътстващата приемането му документация - предложение на кмета, ведно с анализ и калкулация на разходите, протокол от дебатите. Необосновани са и изводите на съда, свързани с нарушение на материалния закон. Таксата е приета в съответствие с § 1, т. 15 от ДР на ЗМДТ. Двете експертизи по делото се потвърдили крайната калкулация за стойност на 1 мин. труд в администрацията. В "пълните разходи" по смисъла на цитираната норма следва да се включат и тези, направени не само от лицата, имащи пряко отношение към предоставянето на услугата, както е приел съдът, а и служителите от общинската администрация, тъй като текущите ремонти на сградите на администрацията, дължимите данък - сгради и ТБО са необходимо присъщи разходи на общината и участват в общата калкулация на разходите. По представените документи общинската администрация е отчела труда, който се влага при тази услуга и го е остойностила. Представен е анализ на разходите за формиран месечен размер на таксата и на разходите, документи от отдел "Финансова политика", Инструкция от кмета на община Пловдив. На базата на тях е изчислено, че 1 мин. труд струва 0.15 лв., респ. средно месечно време за обработка на преписка е 178 мин. Налице е задълбочен анализ, проведен от две неоспорени експертизи. Експертите са посочили, че това е единственият правилен метод и проверявайки данните вещите лица са констатирали, че те са обективно верни. И двете експертизи са дали заключение, че въведената в общината работна инструкция е съобразена с изискванията на чл. 5, ал. 2, т. 2 от ЗФУКПС. И от допълнителните варианти на ССЕ е видно, че ползвателите на услугата имат месечна финансова тежест, която е в по-нисък размер от разходите на общината по предоставянето на услугата. Поради това, изводът на съда, че е допуснато нарушение на чл. 7, ал. 1 от ЗМДТ е необоснован. Неотносими са доводите на ответната страна, че с решението се цели събиране на приходи от предоставените за ползване общински терени, като се заобиколи разпоредбата на чл. 14, ал. 2 ЗОС, която задължава кмета на общината да извърши действия на управление след провеждане на публичен търг или публично оповестен конкурс, тъй като с решението е намален размерът на таксата с 1 лв. Воден от изложеното, Върховния административен съд, Седмо отделение