Определение № 124 от 26.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3467/2019 г.
ВКСIII гражданско отделение26.05.2020 г.докладчик Маргарита Георгиева
Диспозитив
СПИРА изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 182/22.01.2019 г., постановено по възз.гр.д. № 2603/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД – гр.София, ЕИК – 000662769, на основание чл.49 ЗЗД е осъдено да заплати на Н. Г. Г., с ЕГН – [ЕГН], обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 130 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 02.03.2010 г. до окончателното й изплащане. Определението е окончателно. Препис от определението да се издаде на молителя. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
Мотиви
Подадена е молба от СБАЛАГ „Майчин дом” ЕАД, представлявано от адв.Д. П., с искане за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 182/22.01.2019 г., постановено по възз.гр.д. № 2603/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което молителят е осъден да заплати на Н. Г. Г. сумата 130 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че молбата е основателна и следва да се уважи по следните съображения: С определение № 312/15.04.2020 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на СБАЛАГ „Майчин дом” ЕАД. Към настоящата молба за спиране на изпълнението на въззивното решение, страната е представила документ за платена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 2 600 лв. и справка от 26.05.2020 г. от счетоводството на ВКС за постъпилата сума. Приложена е и покана за доброволно изпълнение, изпратена до лечебното заведение от ЧСИ Г.Д., с рег.№ 781 КЧСИ, видно от която по издаден от АС – София изпълнителен лист от 29.01.2019 г. е образувано изп.д.№ 20207810400234 по описа на ЧСИ Г.Д. за събиране в полза на взискателя Н. Г. Г. на сумата 130 000 лв. със законната лихва, считано от 02.03.2010 г. Съгласно чл.243, ал.2 ГПК, срещу държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл.5, ал.1 от ЗЛЗ не се допуска изпълнение на невлязло в сила решение. В случая, видно от служебно направената справка в ТР, молителят е лечебно заведение по смисъла на чл.5, ал.1 ЗЛЗ – то е създадено от държавата и е лечебно заведение към Министерство на здравеопазването, което е и едноличен собственик на капитала му. Спирането на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение следва да се постанови без внасяне на гаранция като обезпечение, тъй като съобразно разпоредбата на чл.391, ал.4 ГПК държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл.5, ал.1 ЗЛЗ са освободени от представяне на гаранция. Следователно, спирането на изпълнението в случая не е обусловено от внасяне на обезпечение по реда на чл.282, ал.2, т.1 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 282 ал.2 т.1, вр. с чл.391, ал.4 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение