Определение № 1100 от 11.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11793/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от С. П. В. срещу определение № 18876 от 04.10.2024 г., постановено по административно дело № 674/2024 г. от Административен съд София-град (АССг), с което е оставено без уважение искането ѝ за освобождаване от заплащане на държавна такса по подадена от нея частна жалба срещу определение № 14132 от 07.08.2024 г. постановено по същото дело и ѝ е дадена възможност в 7-дневен срок да внесе същата. По наведени доводи за неправилност на определението се иска отмяната му. Ответникът по частната жалба – Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), представлявана от своя Директор в представен от процесуален представител писмен отговор, в който излага становище за нейната неоснователност. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: Неоснователен е наведеният довод за нищожност на обжалваното определение, поради постановяването му не от състава, пред който е образувано и разпределено делото. На първо място посочените факти не водят до нищожност на акта, тъй като същия е постановен от съдия от АССг, а освен това твърденията не отговарят на действителността. Административно дело № 674/2024 г. по описа на АССг е образувано въз основа на определение № 621 от 18.01.2024 г., постановено по адм. дело № 6428/2022 г. по описа на същия съд, с което са отделени материали от делото, които да се докладват на Председателя на съда за образуване на друго дело, а видно от приложения протокол за избор на съдия – докладчик обжалването определение е постановено именно от съдия, на когото е разпределено. За да остави без уважение искането на В. да бъде освободена от заплащане на дължимата държавна такса по подадената от нея частна жалба срещу определение № 14132 от 07.08.2024 г. постановено по същото дело, с което е оставен без разглеждане и е върнат предявеният от В. иск срещу ДНСК за присъждане на обезщетение в размер на 6554 лв. за времето, през което не е била на служба в противоречие с влязло в сила съдебно решение и производството по делото е прекратено. В мотивите на определението са цитирани нормите на чл. 71; чл. 73, ал. 3 и чл. 83, ал. 2 ГПК ведно с принципен анализ на същите, след което е посочено, че не са налице основания за освобождаване на частната жалбодателка от заплащане на дължимата държавна такса, тъй като обстоятелството, че тя е собственик на недвижим имот, налагало извода, че може да се издържа от него, а освен това е получила няколко обезщетения и в нейна полза е присъдено такова, което тя не е поискала. Допълнително като основание е посочен факта, че по адм. дело № 5609/2023 г. същата внесла дължимата държавна такса в размер на 70 лв. Така постановеното определение е необосновано. Изложените теоретични разсъждения относно вида и характера на събираните от съдилищата такси и възможностите, с които разполагат страните за освобождаване от заплащане на същите не обуславят по никакъв начин изводите на съда за конкретния случай. Липсва конкретна преценка и в краткия абзац, в който са изложени съображения относно материалните възможности на В. да заплати дължимата такса. На първо място следва да бъде посочено, че съгласно чл. 83, ал.2 ГПК, приложим в случая по силата на чл. 144 АПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, след подадена от тях молба, като съдът взема предвид следните обстоятелства: 1. доходите на лицето и на неговото семейство;2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение;4. здравословното състояние;5. трудовата заетост; 6. възрастта и 7. други констатирани обстоятелства. В случая са представени конкретни доказателства за тези обстоятелства, които обаче не са обсъдени от първоинстанционния съд поотделно и в съвкупност, с оглед конкретния случай. От представената още с молбата от 07.05.2024 г. В. и поискала да бъде освободена от заплащане на дължимата държавна такса, като е представила декларация, от която се установява, че не получава месечен доход, не упражнява дейност като търговец, не е в граждански брак, няма парични влогове и притежава в съсобственост жилище вила в [населено място], общ. Бяла Слатина и 4 дка земеделска земя. Данните от декларацията се потвърждават, след проведеното от съда задълбочено и пространно разследване, при което е установено, че В. е получила на 14.11.2023 г. обезщетение в размер на 3397,30 лв. по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл, притежава в съсобственост с още три лица къща на два етажа с РЗП 120 кв. м., намираща се дворно място с площ 1230 кв. м. в [населено място], общ. Бяла Слатина и през периода м. януари – м. октомври 2023 г. не ѝ е изплащано обезщетение за безработица. Съдът се е доверил на твърденията на ответника, че същата има присъдено обезщетение, което не е потърсила, като в този случай не е провел аналогично разследване, като не е установил и размера на дохода, който би могла да получи В. от притежаваните от нея имоти. Настоящият състав намира, че от събраните доказателства безспорно се установява, че са налице предпоставките по чл. 83, ал.2 ГПК, а именно, че В. не разполага с достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса, при което обжалваното определение следва да бъде отменено като незаконосъобразно, вместо което следва да бъде постановено ново, с което В. бъде освободена от заплащането на дължимата държавна такса за разглеждане на частната ѝ жалба против определение № 14132 от 07.08.2024 г. постановено по адм. дело 647/2024 г. по описа на АССг. По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл.221, ал. 2 АПК и чл. 83, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение