Решение № 8909 от 16.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1246/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), чрез гл. юрк. М. Абилов, против решение № 1205 от 15.12.2025 г., постановено по адм. д. № 184/2025 г. по описа на Административен съд - Разград (АС - Разград). С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо изх. № 02-170-2600/2082 от 01.06.2025 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ за Кампания 2023, в частта, с която е отказано изплащане по интервенция Еко схема за намаляване използването на пестициди (Еко-НИП) за Кампания 2023 на стойност 60 225,83 лв. по заявлението на „Хелиус“ ЕООД, гр. Разград, преписката е върната на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне в 60-дневен срок, и са присъдени разноски. Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение с твърдения за неправилност, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че оспореното уведомително писмо не отговаря на изискванията за форма на административния акт, като посочва, че таблиците, информацията под тях, приложенията и данните от административната преписка съдържат фактическите и правни основания въз основа на които административния орган е формирал волята си. Посочва, че за Кампания 2023 земеделския производител е заявил за подпомагане парцели по интервенция Еко-НИП – Практика 1, като е установено с оглед подадената декларация и представените разходооправдателни документи, че дружеството е използвало препарата Глифон, който представлява тотален хербицид и забранен за използване. Счита, че решаващият съд неправилно в нарушение на материалния закон, въз основана на заключението на вещото лице, е приел, че препарата Глифон не е използван през Кампания 2023, тъй като изводите на вещото лице са направени въз основа на представените в съдебното производство Дневници за растителнозащитни мероприятия, а административния орган може да извърши проверка на тези дневници и на разходооправдателните документи само в случаите когато на земеделския производител се извършва проверка на място. Посочва, че за постигането на специфичните цели по чл. 6, § 1, б. д) от Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 година за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на общата селскостопанска политика (стратегически планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1305/2013 и (ЕС) № 1307/2013 (Регламент (ЕС) 2021/2115) е необходимо земеделските стопани да надхвърлят съответните минимални изисквания за използване на торове и продукти за растителна защита. Следователно след като в административното производство безспорно е установено закупуването от жалбоподателя на препарата Глифон, то в конкретния случай специфичните цели на Регламент (ЕС) 2021/2115 не са постигнати, което е достатъчно основание административния орган да откаже плащане по тази интервенция с оглед изискванията на посочения регламент. При тези съображения иска да се отмени обжалваното решение и спорът да се реши по същество като се отхвърли първоначалната жалба. Претендира разноски за две инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски за адвокатско възнаграждение. Ответната страна „Хелиус“ ЕООД, чрез адв. С. Ангелова, оспорва касационната жалба по подробни съображения в писмен отговор и в пледоария в открито заседание. Поддържа становище за неоснователноij на касационната жалба. Счита оспореното решение за правилен, обоснован и законосъобразен съдебен акт, постановен при липса на сочените в касационната жалба основания за отмяна. Намира, че съдът правилно е приел, въз основа на доказателствения материал по делото, че оспорения административен акт не отговаря на изисквания за форма и противоречи на материалноправните разпоредби, доколкото е установено, че препарата Глифон не е използван за третиране на заявените площи по интервенция Еко-НИП. Счита за правилни и изводите на първоинстанционния съд за наличие на съществени административнопроизводствени нарушения от страна на административния орган, тъй като последния е издал акт без да изпълни задължението да изясни в цялост фактическата обстановка по случая и да събере всички относими доказателства. По отношение на соченото неизпълнение на специфичните цели на Регламент (ЕС) 2021/2115 посочва, че последният насърчава прилагането на практики за намаляване използването в земеделското стопанство на пестициди, но не съдържа обща забрана за използването им, следователно „Хелиус“ ЕООД в изпълнение на ангажимента по интервенция Еко-НИП – Практика 1 не е използвало недопустими продукти за растителна защита и е изпълнило специфичните цели на регламента. При тези съображения иска оспореното решение да се остави в сила от касационната инстанция. Претендира разноски по представен списък. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд – Разград е Уведомително писмо изх. № 02-170-2600/2082 от 01.06.2025 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ за Кампания 2023, в частта, с което по подаденото от „Хелиус“ ЕООД заявление за подпомагане с УИН 17/020823/31169 е отказано оторизиране на сумата от 60 225,83 лв., представляваща 100 % от исканата субсидия по интервенция Еко-НИП. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че на 23.06.2023 г. „Хелиус“ ЕООД е подало заявление за подпомагане за Кампания 2023 УИН [номер], с което наред с други заявени интервенции, е заявена и интервенция Еко-НИП за 72 бр. парцели с обща площ от 589.64 хектара по Практика 1. На 22.12.2023 г. дружеството е подало Декларация по чл. 46 от Наредба №3 от 10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции (Наредба № 3/10.03.2023 г.) във връзка със заявеното участие по Еко-НИП. В декларацията земеделския производител е заявил, че не е използвал продукти за растителна защита (ПРЗ) на заявените площи за подпомагане по Еко-НИП за Практика 1 съгласно чл. 41, ал. 2, т. 1 от Наредба № 3/10.03.2023 г. Към декларацията са представени 14 бр. разходооправдателни документи, доказващи закупени ПРЗ и/или феромонови уловки по интервенция Еко-НИП, описани в таблица 2 от декларацията. В декларацията е описан закупен ПРЗ Глифон, 20 л, представена e фактура № 0100000439 от 19.04.2023 г. за неговото закупуване. С оспореното уведомително писмо административният орган е отказал подпомагане по заявената интервенция Еко-НИП. Посочено е, че оторизираната сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място съгласно чл. 70, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) на данните по подаденото заявление, сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 ЗПЗП. След извършването на задължителните проверки по заявлението за подпомагане за Кампания 2023 на „Хелиус“ ЕООД, административният орган е приел, че земеделският производител не е спазил изискванията да не използва ПРЗ тотален хербицид или съдържащ глифозат, тъй като е установено, че сред закупените ПРЗ е Глифон, който е тотален хербицид/съдържа глифозат и не е подходящ за Практика 1 и Практика 2. В хода на съдебното производство жалбоподателят е представил попълнен Дневник за проведените растителнозащитни мероприятия и торене, както и Дневник за проведените химични обработки и употребени торове, подобрители на почвата и биологично активни вещества за стопанската 2022/2023 година – последният заверен в Областна дирекция по безопасност на храните – Разград без забележки. Жалбоподателят е представил дневниците с цел да докаже, че препаратът Глифон, макар да e закупен и деклариран, не е използван върху заявените за подпомагане парцели по интервенция Еко-НИП. На л. 240 от делото е приложено искане за отпускане на материални ценности с МОЛ Г. Х. за ползване на 20 л Гликофон за базата. В съдебното производство ответникът също е представил писмени доказателства: 1.писмо № 07-1200/6408/09.04.2024 г. на изпълнителния директор на ДФЗ с искане до изпълнителния директор на Българска агенция за безопасност на храните (БАБХ) за предоставяне на списък на разрешените за употреба в България ПРЗ с посочване кои от тях съдържат глифозат и кои са от първа професионална категория, както и списък на феромоновите уловки, които са в Списъка с разрешените за пускане на пазара и употреба ПРЗ, с оглед предстояща оторизация по Еко-НИП, 2. отговор от изпълнителния директор на БАБХ с извадка от таблица за Глифон; инструкция за употреба на препарата Глифон, в която са посочени, че препаратът е от втора професионална категория и е хербицид. По искане на жалбоподателя е допусната съдебна агротехническа експертиза (САТЕ) относно вида, характера и предназначението на ПРЗ Глифони и за изясняване на въпроса дали е ползван този препарат според отразяванията в дневника. Съдебният експерт е посочил, че "Глифон" се използва срещу едногодишни и многогодишни житни плевели, в стърнища, за пръскане по дървесни видове, горско стопанство, поливни канали и представлява тотален хербицид, който попада във втора професионална група. Видно от дневника за проведени растително защитни мероприятия през стопанската 2022/2023 г. препаратът не е ползван в блоковете на "Хелиус" ЕООД и е ползван за пръскане в Базата на фирмата в с.Ушинци. Не може да се установи към 17.11.2025 г./ когато е изготвено заключението/ ползването на препарат "Глифон" върху земеделски площи, защото това може да стане само при взети проби в рамките на 48 часа след пръскането. В открито заседание на въпрос на процесуалния представител на жалбоподателя вещото лице е отговорило, че базата на дружеството е около 17 дка, дозата на ПРЗ Глифон е от 300 мл до 1 литър на декар, и това количество съответства на размера на площта на базата на „Хелиус“ ЕООД в с. Ушинци. Въз основа на събраните доказателства и установените факти, АС – Разград е приел от правна страна, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но при издаването му са допуснати следните нарушения на чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 АПК: нарушение на изискванията за форма на административния акт - не е спазен чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК - липсват фактически и правни основания за издаването му; допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила – нарушение на чл. 35 и чл. 36 АПК, тъй като административният орган не е изпълнил задължението си служебно да събере всички необходими и относими доказателства и е издал административен акт без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и без да е обсъдил обясненията и възраженията на заинтересованото лице; противоречие с материалния закон – съдът е приел за установено, въпреки че е закупен и деклариран "Глифон", същият е използван за обработване на базата на дружеството, а не върху заявените парцели по Еко-НИП. Следователно за Кампания 2023 дружеството не е нарушило забраната да прилага тотални хербициди върху площите, заявени за подпомагане от него по интервенция Еко- НИП, поради което не са налице предпоставките за отказ за предоставяне на исканата финансова помощ по тази интервенция. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. По делото са установени релевантните за спора факти. Земеделският производител „Хелиус“ ЕООД е закупил препарати за растителна защита на заявените за подпомагане площи Еко-НИП за Практика 1, между които Глифон (тотален хербицид), който е с професионалната категория на употреба проверена към последния ден на срока по чл. 12, ал. 1 от Наредба № 4 от 2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни. Съгласно чл. 1, ал. 2, т. 3 от Наредба № 3 от 10 март 2023 г. като интервенции под формата на директни плащания са и тези по схеми за климата, околната среда и хуманното отношение към животните (еко схеми). Според чл. 4 от Наредбата, Интервенциите по ал. 2 се прилагат в съответствие с изискванията на следните нормативни актове: 1. Регламент (ЕС) № 2021/2115; 2. Регламент (ЕС) 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1306/2013 (ОВ, L 435/187 от 6 декември 2021 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) 2021/2116"; 3. Делегиран Регламент (ЕС) № 2022/126 на Комисията от 7 декември 2021 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета с допълнителни изисквания по отношение на някои видове интервенции, посочени от държавите членки в стратегическите им планове по ОСП за периода 2023 - 2027 г. съгласно същия регламент, както и с правила във връзка със съотношението за стандарт 1 за добро земеделско и екологично състояние (ОВ, L 20/52 от 31 януари 2022 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 2022/126"; 4. Регламент за изпълнение (ЕС) № 2022/129 на Комисията от 21 декември 2021 г. за установяване на правила за видовете интервенции по отношение на маслодайните семена, памука и вторичните продукти от производството на вино съгласно Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета и за изискванията за информация, публичност и видимост във връзка с подпомагането от Съюза и стратегическите планове по ОСП (ОВ, L 20/197 от 31 януари 2022 г.); 5. Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2022/1172 от 4 май 2022 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол в рамките на общата селскостопанска политика и прилагането и изчисляването на административните санкции във връзка с предварителните условия (ОВ, L 183/12 от 8 юли 2022 г.), наричан по-нататък "Делегиран регламент (ЕС) 2022/1172"; 6. Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/1173 на Комисията от 31 май 2022 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол в общата селскостопанска политика (ОВ, L 183/23 от 8 юли 2022 г.), наричан по-нататък "Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/1173"; 7. Стратегическия план. По тези интервенции се подпомагат само земеделски стопани, които извършват селскостопанска дейност и отговарят на условията за подпомагане в глава втора от Наредбата (чл. 1, ал. 5 от Наредбата). Условията и реда за прилагане на интервенции под формата на еко схеми са уредени в Глава първа, Раздел IV, чл. 37-чл. 47 от Наредбата. Съгласно чл. 41, ал. 1 от Наредбата, допустими за подпомагане по екосхемата за намаляване използването на пестициди са площи, при които са приложени следните екологично насочени земеделски практики: 1. при отглеждане на културите да не се прилагат продукти за растителна защита, които са тотални хербициди, включително такива, съдържащи глифозат, и да не се прилагат продукти за растителна защита от първа професионална категория за употреба, и/или 2. при отглеждане на културите да не се прилагат продукти за растителна защита от първа професионална категория за употреба и да се използват феромонови уловки или разрешени за употреба биологични агенти или продукти за растителна защита на основата на микроорганизми (бактерии и/или гъби). Право на подпомагане по еко схемата по ал. 1 имат земеделски стопани, които прилагат земеделските практики по ал. 1, т. 1 и/или отразяват всички операции по прилагане на продукти за растителна защита през съответната година в дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене (чл. 41, ал. 2 от Наредбата). Редът и начинът за доказване на екологично насочените земеделски практики е посочен в чл. 41, ал. 3 от Наредбата, според който доказването се извършва чрез проверка на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене и чрез разходооправдателни документи за закупените продукти за растителна защита и/или феромонови уловки и/или разрешени за употреба биологични агенти и/или продукти за растителна защита на основата на микроорганизми (бактерии и/или гъби) за заявените за подпомагане площи. Професионалната категория на употреба по ал. 1, т. 2 на продуктите за растителна защита се проверява към последния ден на срока по чл. 12, ал. 1 от Наредба № 4 от 2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни (ДВ, бр. 30 от 2023 г.) (Наредба № 4 от 2023 г.). Следователно е достатъчно извършването на административна проверка на подаденото заявление за подпомагане с обхват дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене и разходооправдателни документи за закупените продукти за растителна защита за заявените за подпомагане площи. Данните, съдържащи се в тези документи, са меродавни за установяване в хода на административното производство на факти, свързани с материалноправните разпоредби по прилагане интервенциите под формата на директни плащания, предвид разпоредбите на чл. 1, т. 28, чл. 7 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни, и чл.46 от Наредба № 3 от 10 март 2023 г., обвързващи волеизявлението на кандидата-бенефициер съгласно чл. 7, ал. 1, конкретно т. 3, т .7 ( относно употребата на продукти за растителна защита), 16, 17, 18, и ал. 2, т. 1 и т. 10, като според чл. 8, ал. 3 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г. кандидатът за подпомагане носи отговорност за включеното в заявлението за подпомагане и за точността на въведената информация. Предвид цитираните разпоредби и тази на чл. 31, § 1 от Регламент (ЕС) 2021/2115 на ЕП и на Съвета от 2 декември 2021 година за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на общата селскостопанска политика (стратегически планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони поемането от бенефициера (по см. на чл. 3, т. 13 от този Регламент) на задължения, надхвърлящи съответните законоустановени изисквания за управление и стандартите за ДЗЕС, установени съгласно Глава I, Раздел 2 от този Регламент, и надхвърлящи съответните минимални изисквания за използване на торове и на продукти за растителна защита, хуманно отношение към животните както и съответните други задължителни изисквания, установени в националното право и правото на Съюза (чл. 31, § 5, б. „а“ и „б“ от Регламент (ЕС) 2021/2115), доказателствената тежест в административното производство относно всички факти, относими към условията за подпомагане по интервенцията, задължителни за спазване от кандидата, е изцяло за бенефициера. В конкретния казус от земеделския производител е закупен продукт за растителна защита Глифон (тотален хербицид), който продукт фигурира в описа по образец към декларацията по чл. 46, ал. 1 от Наредба № 3, и за него е представена фактура. Според съдържанието на декларацията от 22.12.2023 г. на „Хелиус“ ЕООД, към нея са представени копия на разходооправдателни документи за закупени препарати за растителна защита (Таблица 2 – Еко-НИП), включително за "Глифон". Съгласно чл. 31, § 2 от Регламент (ЕС) 2021/2115, държавите членки подпомагат съгласно настоящия член активните земеделски стопани или групите от активни земеделски стопани, които се задължават да прилагат селскостопански практики, благоприятни за климата, околната среда и хуманното отношение към животните и спомагащи за борбата с антимикробната резистентност, като според т.3, изр. второ, селскостопанските практики се планират така, че да спомагат за изпълнението на една или повече от специфичните цели, установени в член 6, параграф 1, букви г), д) и е), а по отношение на подобряването на хуманното отношение към животните и борбата с антимикробната резистентност — и целите, установени в член 6, параграф 1, буква и)- подобряване на реакцията на селското стопанство в Съюза в отговор на обществените изисквания по отношение на храните и здравето, включително висококачествена, безопасна и питателна храна, произведена по устойчив начин, намаляване на хранителните отпадъци, както и подобряване на хуманното отношение към животните и борба с антимикробната резистентност. Цитираните специфични цели, въведени за постигане на общите цели (чл. 5) на Регламента в икономическата, екологичната и социалната сфера, които ще способстват за изпълнението на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие (да насърчава развитието на интелигентен, конкурентоспособен, устойчив и диверсифициран сектор на селското стопанство, гарантиращ дългосрочна продоволствената сигурност; да подпомага и укрепва опазването на околната среда, включително биологичното разнообразие, и действията в областта на климата и да допринася за постигане на целите на Съюза, свързани с околната среда и климата, включително за реализиране на ангажиментите му, поети в рамките на Парижкото споразумение; да укрепва социално-икономическата структура на селските райони), във вр. с разпоредбата на чл. 31, § 5 от Регламента, предполагат предварително знание от страна на бенефициера, че отговорностите, които същия поема, заявявайки, че ще се облагодетелства от допълнително плащане предоставяно чрез интервенцията, са по-високи от обичайните - надхвърлящи съответните законоустановени изисквания за управление и минималните стандарти за добро земеделско и екологично състояние на земята, и надхвърлящи съответните минимални изисквания за използване на торове и на продукти за растителна защита, изключват изследване в административното и съдебното производство на въпроса дали вече закупените препарати за растителна защита са реално използвани, или ще бъдат използвани от бенефициера в някакъв бъдещ момент относим към заявлението за подпомагане по интервенцията за съответната година, както по принцип, така и върху част от площите, заявени по интервенцията Еко–НИП. Този извод се налага и защото задължаването на бенефициера за прилагане на селскостопански практики благоприятни за климата и околната среда, вкл. чрез намаляване зависимостта от химикали (чл. 6, § 1, б. „д“ от Регламента), презумира изпълнение от него на съвкупност от действия, някои от които препятстващи каквато и да е възможност за използване от земеделския производител на препарати (пестициди), представляващи риск за човешкото здрав и околната среда. Противното изключва предоставяне на подпомагане по еко-схемите тъй като закупуването и декларирането на тотални хербициди и продукти за растителна защита от първа професионална категория с цел използването им по Еко-НИП не са действия от страна на бенефициера за устойчиво и по-ограничено използване на пестицидите, по-специално на тези, които представляват риск за човешкото здраве или околната среда (чл. 31, § 4, б. „е“ от Регламента.). В този смисъл неправилни са изводите на първостепенния съд, че преди да издаде акта си да извърши задължителна проверка на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене водени от жалбоподателя, за да установи дали процесния ПРЗ е използван върху заявените за подпомагане по Еко НИП площи и ако да- върху всички или върху част от тях е ползван, поради това, че разпоредбите на Регламент (ЕС) 2021/2115 не обуславят предоставянето на финансиране по интервенцията от разграничаване действията на бенефициера по закупуване на препарати с отрицателна екологична стойност (т.е. предполагащи използване финансови средства в разрез с целите на Регламента) от действия по третиране с тях на насажденията или площите, които за заявени по Еко-НИП. Изрично трябва да бъде посочено, че декларацията и дневника са частни документи, съставени от земеделския производител. Декларацията е диспозитивен документ, а дневникът е удостоверителен, което определя и доказателствената им стойност и за разлика от официалните документи нямат обвързваща доказателствена сила, с изключение на датата при определени условия (чл. 178 – 180 от ГПК). Не съставлява нарушение на административнопроизводствените правила по събиране на доказателствата, обстоятелството, че само въз основа на заявлението и декларацията към него, подадени от „Хелиус“ ЕООД и без да извърши проверка на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене, е прието в УП за установено, че не са спазени изискванията за подпомагане по Еко-НИП. Съгласно чл. 41, ал. 3 във връзка с ал. 5 от Наредба № 3/10.03.2023 г. с дневника се доказват извършените операции по прилагане на ПРЗ, а не отрицателния факт – неизползване на тотални хербициди. Прилаганите ПРЗ се установяват от разходооправдателните документи. Противоречи на материалния закон изводът на АС - Разград, че дневникът има значение за спазване на забраната по чл. 41, ал. 1 от Наредбата. Неизискването му в административното производство не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да има значение за правилното прилагане на материалния закон в случая. Това е така, защото земеделският стопанин е декларирал, че е закупил тотален хербицид за ползване. Спазването на положителното условие за вида ПРЗ се установява от разходооправдателните документи, описани и приложени към декларацията именно като свързани с площите, заявени по схема Еко-НИП. В случая е деклариран препарат тотален хербицид. Доказването на спазване на забраната (положителен факт) е възложено в производството на кандидата, който е декларирал неблагоприятен за него факт и прилага доказателства за осъществяването му (разходооправдателните документи). Дневникът е доказателство за формалното условие за редовно провеждане на мероприятията, посредством заявените подходящи за практиката ПРЗ, които са в същността на еко схемата и надграждат основните схеми, но не могат да докажат неизползването (отрицателен факт) на декларираните като закупени за използване (положителен факт) ПРЗ тотален хербицид, който не е позволен за тази практика. Неправилен е извода на АС - Разград, че разпоредбите на Наредбата определят подпомагането на за хектарите, отговарящи на условията, т.е. че извършените намаления трябва да са само за недопустимите хектари, а не на всички заявени по мярката площи. Съгласно чл. 4, § 4 от Регламента за целите на видовете интервенции под формата на директни плащания „хектар, отговарящ на условията за подпомагане" се определя по такъв начин, че да обхваща площите, които са на разположение на земеделския стопанин и които включват: а) всякакъв вид земеделска площ в стопанството, която по време на годината, за която се иска подпомагане, се използва за селскостопанска дейност или — в случай че площта се използва и за неселскостопански дейности — се използва предимно за селскостопански дейности; когато това е надлежно обосновано поради екологични, свързани с биологичното разнообразие и с климата причини, държавите членки могат да решат, че хектарите, отговарящи на условията за подпомагане, включват и някои площи, използвани за селскостопански дейности само веднъж на всеки две години; б) всякакъв вид площ в стопанството, която е: i) заета от особености на ландшафта, подлежащи на задължението за запазване съгласно стандарт 8 за ДЗЕС от приложение III; или ii) определена или поддържана в резултат на екосхема по смисъла на член 31 за времетраенето на съответното задължение на земеделския стопанин. От прочита на разпоредбите на Раздел 2 "Необвързани с производството директни плащания", Подраздел 2 "Основно подпомагане на доходите за устойчивост (ОПДУ)", и тези на Подраздел 4 "Схеми за климата, околната среда и хуманното отношение към животните", е видна разликата между подпомагането на площи (за интервенции, основани на площ), и подпомагане по Еко-схемите (чл. 31 от Регламента), като при последните подпомагането за конкретна екосхема е под формата на годишно плащане за всички хектари, отговарящи на условията за подпомагане, които са обхванати от задълженията, а това са всички заявени хектари, т.е. спазването на условията от бенефициера касае всички заявени за подпомагане хектари, и е недопустимо плащане за определена част от заявените площи. Неизпълнението на доброволно поетото от бенефициера задължение за прилагане на селскостопански практики благоприятни за климата и околната среда, върху неговото стопанството - всички използвани за селскостопански дейности и управлявани от земеделски стопанин единици (чл. 3, т. 2 от Регламента), изключва предоставяне на помощ спрямо всички заявени хектари (вж. чл. 3, т. 4 от Регламента) по екосхемата. Заключението на вещото лице, е било безпредметно, предвид наличните по делото писмени доказателства, установяващи релевантните за спора факти. Налага се извод, че противно на приетото от първостепенния съд в случая при установен препарат за растителна защита Глифон (тотален хербицид), деклариран за прилагане върху заявените за подпомагане площи по Еко-НИП за Практика 1, законосъобразно е намалена исканата от бенефициера сума по интервенция Еко-НИП на осн. чл. 88, т. 7 от Наредба № 3 (вж. Таблица 19.3, колона 8 и колона 9 от УП, поясненията към колона 8 и 9, както и посоченото правно основание по чл. 88, т. 7 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., с обяснение, че ДФЗ намалява или оказва финансово подпомагане, когато кандидатът за подпомагане не отговаря или не е спазил изискванията, определени в Глава втора на Наредба № 3). По изложените съображения, касационната инстанция намира, че не е налице нито едно от посочените от първата инстанция основания за отмяна на оспореното пред АС - Разград уведомително писмо, а отказът за подпомагане на „Хелиус“ ЕООД по заявената интервенция Еко-НИП за Кампания 2023 е законосъобразен. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но постановено в нарушение на материалния закон, поради което трябва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго по същество на спора, с което жалбата на „Хелиус“ ЕООД да бъде отхвърлена като подадена срещу валиден, законосъобразен и издаден в предвидената от закона форма административен акт, при спазване на административнопроизводствените правила и целта на закона. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане на касационния жалбоподател се следва да се присъдят разноски за две съдебни инстанции в общ размер на 881,81 лв. (450,26 евро), представляващи по 200 лв. юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция и 481,81 лв. заплатена държавна такса за образуване на касационно производство. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение