Решение № 488 от 26.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4015/2008 г.

Решение № 488 от 26.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4015/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК. Образувано е по молба на С. Х. П. за отмяна на влязло в сила решение № 515 от 7.05.08 г., постановено по гр. дело № 672/06 г. на Върховен касационен съд, III г. о. Молителката се позовава на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК, като твърди, че атакуваното решение се намира в противоречие с влязло в сила на 14.10.05 г. решение № 1163/14.10.05 г. по гр. дело № 2*4 г. на ВКС, III г. о. Моли по-късно постановеното решение да бъде отменено. Ответникът по молбата Н. с. на РБ не заявява становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Противоречието трябва да съществува между решенията, а не между техните мотиви. Нужно е да има пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които са постановени. С решение № 515 от 7.05.08 г., постановено по гр. дело № 672/06 г., чиято отмяна се иска, състав на Трето г. о. на ВКС е оставил в сила въззивното решение от 28.01.06 г. на Софийски градски съд, II Б отд. по гр. дело № 1713/05 г. за отхвърляне на обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, предявени от С. Х. П. против Н. с. на Р. България. Приел е, че заповедта, с която през 2003 г. е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ поради съкращение в щата е законосъобразна. Изложени са съображения, че дори уволнителната заповед да е изготвена технически още през 1997 г., когато по щатното разписание на ответника е съкратена заеманата от нея длъжност, трудовото правоотношение е прекратено от датата на връчването й на ищцата - 2.07.2003 г. С решение № 1* от 14.10.2005 г., постановено по гр. дело № 2796/04 г. състав на III г. о. на ВКС е приел, че за периодите от 29.04.99 г. до 1.10.99 г. и от 1.10.99 г. до 1.12.2000 г. т. е. по време на съществуващо трудово правоотношение е налице незаконно недопускане до работа на ищцата С, поради което е осъдил ответника Н с. на РБ да й заплати обезщетение по чл. 213, ал. 2 от КТ. В случая няма тъждество на споровете по двете съдебни решения. Предмет на решението, чиято отмяна се иска, са искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ, а по-рано постановеното решение е по иск с правно основание чл. 213, ал. 2 от КТ. След като делата са с различен предмет няма противоречие между решенията и отмяната е недопустима. По изложените съображения, Върховният касационен съд, IV г. о.