Определение № 50004 от 18.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2565/2022 г.

Допуснато е с определение от 06.03.2023г. касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. № 16726/2018г. по касационната жалба на ищеца в процеса Ц. Ц. Д.. Жалбоподателят е починал на 17.02.2023г. и с определение от 09.06.2023г. в неговите права са конституирани наследниците му по закон: дъщеря Р. Ц. Д. с ЕГН [ЕГН] с адрес в [населено място], [жк], [жилищен адрес] и син И. Ц. Д. с ЕГН [ЕГН]. За сина е отразено в НБД“Население“, че е гражданин на Руската федерация и на България, няма данни за документ за самоличност, като настоящ адрес е посочена Руската федерация, без други данни, а като постоянен адрес от 2009г. в справката фигурира ул. •••, което е адресът на Столична община, Район „Средец“. С определение в съдебно заседание на 26.09.2023г. на основание чл. 51 ЗН е определен тримесечен срок на Р. Ц. Д. да заяви дали приема наследството на баща си Ц. Ц. Д.. На 19.01.2024г. е постъпило заявление от Р. Д., с което заявява, че приема наследството. Разпоредено е от съда вписване на приемането на наследството в особената книга на Софийски районен съд по чл. 49 ЗН. На 19.01.2024г. е постъпило заявление от Р. Д., че не поддържа съдебния спор на баща си по това дело. Предприетите от съда действия по установяване адреса на другия наследник И. Д. не са дали резултат до момента. Същевременно, на починалия ищец Ц. Ц. Д. е била предоставена правна помощ за процесуално представителство по делото и на основание чл.83, ал.1, т.6 ГПК той не е дължал държавна такса по касационната си жалба. Тъй като неговите наследници не са освободени от внасяне на държавна такса, с разпореждане от 08.07.2024г. им е указано в едноседмичен срок да представят документ за внасяне на държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 50 лв. И. Д. е уведомен за тези указания чрез обявление по чл.129, ал.2 ГПК, което е поставено на определеното за това място в съда на 11.07.2024г. Съобщението да Р. Д., изпратено на известния по делото адрес в[жк]е върнато в цялост с отбелязване, че лицето не живее на адреса, а живее постоянно в чужбина по сведение на домоуправителя А. А.. Горното обстоятелство - че лицето живее в чужбина е видно и от предходните съобщения изпратени на същия адрес, който е регистриран като постоянен и настоящ адрес в страната. Указанието е изпратено по електронна поща на адрес, който е посочен от живеещо на адреса лице -/л. 170/ от делото. При горните обстоятелства, тъй като държавна такса по жалбата не е внесена, то касационната жалба следва да бъде върната, а производството по делото прекратено. По отношение на Р. Д., въпреки нередовното уведомяване за указанията, следва да се вземе предвид нейното предходно изявление в нарочна молба на съда, че не поддържа спора на баща си, което означава, че не желае продължаването на процеса. По отношение на И. Д. следва да се приеме, че указанието е надлежно връчено съгласно чл. 129, ал.2, пр.2 ГПК предвид невъзможността да бъде установен негов адрес. Воден от горното и на основание чл. 286, ал.1, т.2 вр. чл. 284, ал.3, т.4 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.