Решение № 211 от 27.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1247/2010 г.

Решение № 211 от 27.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1247/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Б. Д. от [населено място] срещу решение постановено по гр. д. № 1397/2009 г. на Варненския окръжен съд, с което е обезсилено решение № 1562/18.05.2009 г. по гр. д. № 7822/2007 г. на Варненския районен съд, 31 състав, с което е отхвърлен предявеният от Т. Б. Д. против С. И. С. и К. М. С. иск с пр. осн. чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) и производството по делото е прекратено. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд. Ответниците по касационната жалба С. И. С. и К. М. С. оспорват основателността на касационната жалба в писмен отговор по делото. Считат, че производството е недопустимо и поради това, че праводателката на касатора в предишно производство по гр. д. № 6536/2005 г. на Варненския районен съд е направила отказ от иск с правно осн. чл. 108 ЗС предявен от нея срещу същите ответници относно същия имот, който почива на същите факти, както и предявеният от касатора иск. Определението за прекратяване поради отказ от иска, според тях се ползва със сила на пресъдено нещо, която обвързва и касатора - ищец в настоящото производство и обуславя недопустимост на предявения от него иск. С определение от 21.02.2011 г., постановено по делото Върховният касационен съд, 3-то г. о. е допуснал въззивното решение до касационно обжалване по процесуалноправния въпрос допустимо ли е при условията на ГГЖ (отм.) изменение на иска - преминаване от установителен към осъдителен /промяна във вида на търсената защита/ пред въззивната инстанция. Касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото е прието, че по този въпрос въззивния съд се е произнесъл в противоречие с Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г. /т. 9/. Отговор на поставения процесуалноправен въпрос: Съгласно т. 9 на Тълкувателно решение № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. по т. гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК изменение на иска, изразяващо се в промяна размера на петитума на иска /увеличаване или намаляване/ или вида на търсената защита /преминаване от установителен към осъдителен иск или обратно/ е допустимо пред въззивната инстанция. Последното следва от систематичното тълкуване на чл. 116, ал. 1, изр. 2 - ро, ГПК (отм.) където за разлика от разпоредбата на чл. 116, ал. 1, изр. 1-во ГПК (отм.) която предвижда, че изменение на основанието на предявения иск може да се направи до приключване на делото пред първата инстанция, при изменение на иска по размер и досежно вида на търсената защита, такова ограничение не се предвижда. Доколкото при въведеното триинстанционно разглеждане на делата, въззивната инстанция е инстанция по същество, няма пречка такова изменение на иска да се извърши и пред въззивната инстанция. В случая в с молба вх. № 14621/22.04.2010 г. касаторът - ищец е поискал съдът да допусне изменение на предявеният от него установителен иск за собственост в осъдителен /ревандикационен иск/, с пр. осн. чл. 108 ЗС . Искането си същият е обосновал с обстоятелството, че в хода на процеса е бил отстранен от имота поради извършен въвод в полза на ответниците, поради което за него е налице правен интерес да измени вида на търсената защита. В съдебно заседание от 05.07.2010 г. съдът е оставил без уважение това искане като е приел, че освен петитума ищецът изменя и основанието на предявения иск, като се измества предмета на търсената защита. При постановяване на въззивното решение съдът като е отчел, обстоятелството, че ищецът не е вече в имота, е приел, че предявеният от него установителен иск е недопустим като лишен от правен интерес, поради което е обезсилил постановеното от първоинстанционния съд решение по съществото на спора и е прекратил производството по делото. Така постановеното решение е неправилно като постановено в нарушение на процесуалните правила. Неправилността на това решение е обусловена от неправилността на определението на въззивния съд, постановено в съдебно заседание от 05.07.2010 г., с което е в нарушение на процесуалните правила и тяхното задължително тълкуване в цитираното Тълкувателно решение, съдът е оставил без уважение искането на ищецът за изменение на предявения иск. С оглед на това и на осн. чл. 281, т. З ГПК решението следва да бъде касирано и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда като с оглед разпоредбата на чл. 294, ал. 1 ГПК производството при новото разглеждане на делото следва да продължи от процесуалното действие послужило като основание за отмяна на въззивното решение. Направеното от ответниците по касационната жалба възражение, че решението е недопустимо на друго основание не следва да се обсъжда, доколкото не е в предмета на касационната жалба, с която е сезиран /чл. 290, ал. 2 ГПК/. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.