Определение № 749 от 24.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 656/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229, ал. 1 и сл. от АПК. Образувано е по две частни касационни жалби. Първата частна жалба е подадена от Сдружение „Да спасим дом Младост“ чрез адв. М. Димитрова против Определение №2963/17.10.2022 г. на Административен съд Варна, постановено по адм. дело №2055/2022 година. Поддържа се, че същото е неправилно и се иска неговата отмяна, като се спре изпълнението на обжалвания административен акт. Втората частна жалба е подадена от Сдружение „Да спасим дом Младост“ чрез адв. М. Димитрова против Определение №3338/22.11.2022 г. на Административен съд Варна, постановено по адм. дело №2055/2022 година. Твърди се, че с определението съдът неправилно отказал да възстанови срока за обжалване на решението, което било незаконосъобразно. Жалбоподателят моли за отмяна на съдебния акт и за разрешаване на спора по същество, като се възстанови срока за обжалване на Решение №110-/ПР/2022 г., издадено от директора на РИОСВ – Варна. Ответната страна - директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите – Варна не изразява становище по жалбите. Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че частните жалби са депозирани в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, за която оспорените актове са неблагоприятни и подлежащи на касационен контрол. По първата частна жалба: Производството по адм. дело №2055/2022 г. е образувано по жалба на Сдружение „Да спасим дом Младост“ срещу Решение №ВА-110/ПР/2022/17.08.2022 г. на директора на РИОСВ – Варна, с което е разпоредено да не се извършва ОВОС на инвестиционно предложение „Изграждане на жилищна сграда в ПИ с ид. 10135.35132047 по КККР на гр. Варна“. Жалбоподателят претендира съдът да прогласи нищожността на оспорения административен акт, евентуално неговата незаконосъобразност, респ. иска съдът да възстанови срока за обжалване на незаконосъобразното решение. С Определение №2813/03.10.2022 г. административният съд е оставил без разглеждане жалбата на сдружението за прогласяване нищожността на административния акт. С допълнителна молба по делото (л. 57) жалбоподателят е поискал спиране на изпълнението на обжалвания административен акт, като се е позовал на хипотезата на чл. 166, ал. 2 АПК. С Определение №2963/17.10.2022 г. по адм. дело №2055/2022 г. Административен съд Варна е оставил без разглеждане молбата на Сдружение „Да спасим дом Младост“ за спиране на изпълнението на Решение №ВА-110/ПР/2022/17.08.2022 г. на директора на РИОСВ – Варна. Съдът е приел, че след като административният акт не е бил обжалван по съдебен ред, доколкото с предходно определение вече е оставил без разглеждане жалбата срещу решението, с доводи за неговата нищожност, а при условията на евентуалност жалбата против административния акт с твърдения за неговата незаконосъобразност не е разгледана, то липсата на висящност на правния спор обуславя и недопустимост на искането за спиране по чл. 166 АПК. Съдът намира, че изводът, до който е достигнал, не се променя и от подадена от Сдружението жалба срещу Определение №2813/03.10.2022 г., защото съгласно чл.233, ал. 1 АПК частната жалба спира изпълнението на определението. Определението е правилно. Решение №ВА-110/ПР/2022/17.08.2022 г. на директора на РИОСВ – Варна е индивидуален административен акт. С него и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1, ал. 3 и ал. 6 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (Наредбата за ОВОС), чл. 31, ал. 4 и ал. 6 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), чл. 40, ал. 4, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и чл. 4 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване па защитените зони (Наредбата за ОС) и въз основа на представена от възложителя документация и информация по Приложение № 2 към чл. 6 от Наредбата за ОВОС, и по чл. 10, ал.1 и 2 от Наредбата за ОС, както и получени становища на Регионална здравна инспекция (РЗИ) - Варна, Басейнова дирекция „Черноморски район“, и главния архитект на Община Варна, органът е решил да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение за „Изграждане на жилищна сграда с четири входа, специализиран рехабилитационен център (за хора с увреждания), спортно развлекателен комплекс с басейни, спа, център за търговия и услуги, гаражи, подземни гаражи, басейни и ограда“ в ПИ 10135.3513.2047, с площ 9392 кв. м., урбанизирана територия, с начин на трайно ползване „Високо застрояване (над 15 m)“, по КККР на гр. Варна, реализацията на което няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони. Определението е постановено във връзка с подаденото от жалбоподателя искане за спиране на изпълнението на Решение №ВА-110/ПР/2022/17.08.2022 г. на директора на РИОСВ – Варна и на основание чл. 166, ал. 2 АПК. В определението е прието, че по делото има единствено висящност на спора за възстановяване на пропуснат срок за обжалване на административния акт, като съдът не е сезиран с жалба по реда на чл. 145 и сл. от АПК, поради което искането е недопустимо. Като съображение съдът е посочил, че наличието на висящо съдебно производство по оспорване на акта, е задължителна процесуална предпоставка за разглеждане по същество на искането за спиране изпълнението му и по арг. от чл. 166, ал. 1 във връзка с чл. 166, ал. 2 АПК. Настоящият съдебен състав след като обсъди касационните доводи на жалбоподателя, намира, че първоинстанционният съд правилно е извършил преценка на допустимостта на искането по чл. 166, ал. 2 АПК. На основание чл. 166, ал. 1 АПК, оспорването на индивидуалния административен акт препятства, както принудителното, така и доброволното изпълнение на разпоредените с него права и задължения (арг. от чл. 166, ал. 1 АПК). Изключение от тази забрана може да бъде допуснато само със специален закон, какъвто в случая няма, с разпореждане на административния орган, издал акта, какъвто също не е налице. Доколкото прекратителното определение №2813/03.10.2022 г. в частта, с която се оставя без разглеждане жалбата срещу акта с доводи да неговата нищожност, няма данни да е влязло в законна сила, искането за спиране е безпредметно, предвид суспензивния ефект на подадената от жалбоподателя жалба срещу административния акт. Липсата на висящо съдебно производство по оспорване на решението на директора на РИОСВ – Варна, сочи на същия правен извод, защото ефектът от спиране действието на административния акт в случая е обвързан именно от съдебното му оспорване и по арг. от чл. 166, ал. 2 във връзка с чл. 166, ал. 1 АПК. Предвид изложеното, оспореното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По втората частна жалба: В мотивите на Определение №3338/22.11.2022 г. по адм. дело №2055/2022 г. съдът е приел, че Сдружението не е спазило 14-дневния срок за обжалване на решението на директора на РИОСВ – Варна, не е доказало особените непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. По тази причина не е налице основание за възстановяване на пропуснат срок за оспорването му пред съда. Определението е правилно. Решение №ВА-110/ПР/2022/17.08.2022 г. на директора на РИОСВ – Варна е издадено на основание чл. 93, ал. 1, т. 1, ал. 3 и ал. 6 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Според чл. 93, ал. 6 ЗООС органите по ал. 2 и 3 се произнасят по необходимостта от извършване на ОВОС в срок един месец от внасяне на искането от възложителя на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2, като публично обявяват мотивите за своята преценка. Процедурните правила за публично оповестяване на решението на директора на РИОСВ – Варна, да не се извършва ОВОС, са посочени чл.8, ал. 5 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (загл.изм. – ДВ, бр. 3 от 2006 г. ). Съгласно чл. 8, ал. 5 от наредбата компетентният орган обявява решението си чрез съобщение в продължение на 14 дни на общественодостъпно място в сградата на МОСВ и/или РИОСВ и на Интернет страницата, чрез която осигурява достъп до съдържанието на решението, информира писмено за взетото решение съответната/съответните община общини, район/райони, кметство/кметства, съответната басейнова дирещия, на чиято територия е предвидено да се реализира инвестиционното предложение, и/или Изпълнителната агенция за проучване и поддържане на р. Дунав, съответната РИОСВ, и/или дирекция на национален или природен парк, и/или Изпълнителната агенция по околна среда, а за случаите по чл. 109, ал. 4 ЗООС - и органите по чл. 7, ал. 2, т. 3; информира писмено съответния орган за одобряване/разрешаване на инвестиционното предложение и му предоставя копие от постановеното решение за съобразяване с разпоредбата на чл. 82, ал. 5 ЗООС. В конкретната хипотеза органът е оповестил публично решението си чрез съобщение, поставено на общодостъпно място. Съдът констатира, че решението е било обявено на обществеността чрез поставяне на 17.08.2022 г. на информационното табло в сградата на РИОСВ – Варна, съобщение за неговото издаване, като на 01.09.2022 г. е било свалено от таблото. За посочените процесуални действия компетентните длъжностни лица са съставили и подписали надлежни протоколи, с които са ги обективирали. Решението е било публикувано на Интернет страницата на РИОСВ - Варна (листи 25-26 от преписката). Видно от представената от ответника преписка по издаване на процесното решение, Сдружение „Да спасим дом Младост“ не е заявител, не е заинтересовано лице в административния процес, не е подавало писмено възражение в срока по чл. 6, ал. 10 от Наредба за ОВОС и поради тази причина не му е било изпращано нарочно писмено съобщение за издаване на решението. В решението е указан редът за оспорването му, а именно, че може да се обжалва по реда на АПК чрез директора на РИОСВ – Варна пред министъра на околната среда и водите и пред Административен съд Варна в 14 – дневен срок от съобщаването му. Органът е спазил изискването да се посочи реда за оспорване на административния акт, като жалбоподателят е избрал да подаде жалбата директно до административния съд, а и в нея не се твърди решението да е обжалвано пред министъра на околната среда. Жалбоподателят, който поддържа, че има интерес да оспори решението, следва в 14-дневен срок от съобщаването да подаде жалба в административния съд. По преписката е приложен констативния протокол, издаден във връзка с чл. 8, ал. 5 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, който свидетелства за това кога решението е обявено и кога е свалено след изтичане на 14-дневния срок. Правилни са изводите на административния съд, че жалбата на Сдружението срещу решението на директора на РИОСВ – Варна е подадена след този срок на 02.09.2022 г., поради което е просрочена. Срокът за оспорване на административните актове е 14-дневен, преклузивен и с изтичането му се погасява правомощието да се извърши валидно процесуалното действие обжалване. Правилно административният съд е приел, че при тези установявания няма основание за възстановяване срок за обжалване на решението, по аргументите, които се сочат от сдружението. Според чл. 64, ал. 2 ГПК, приложим субсидиарно в административния процес на основание чл. 144 АПК, страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Макар жалбоподателят да е бил уведомен надлежно за издадения административен акт, същият не доказва особени непредвидени обстоятелства, на които се дължи пропускането на срока за обжалване, и които не е могъл да преодолее на това основание. Ето защо, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено от настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение