Определение № 37 от 26.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2204/2020 г.

Производството е по чл.248 ГПК. „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД иска да бъде изменено определение № 436 /19.11.2020 г. по делото в частта за разноските, с което е осъдено да заплати на „Делфин прим“ Е. сумата 1286.86 лева (хиляда двеста осемдесет и шест лева и 86 ст.) за възнаграждение за процесуално представителство в касационното производство. Счита, че присъдените разноски са прекомерни. Твърди, че своевременно е направило възражение за прекомерност, което неоснователно не е взето предвид от съда. Иска присъдените разноски да бъдат намалени до минималния размер 500 лева. „Делфин прим“ Е. оспорва основателността на молбата с доводи, че е заплатило разноските за адвокатска защита съобразно цената на исковете и че процесуалното представителство е осъществено в обем, който съответства на касационната жалба - в отговора на исковата молба е обоснована липсата на основания за допускане на касационно обжалване по общо изведените 13 въпроса и че в размера е включен ДДС. По основателността на молбата: Като не е допуснал касационно обжалване по касационната жалба на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД, настоящият състав е присъдил разноски с оглед изхода на производството по чл.288 ГПК, след като е установил, че ответникът „Делфин прим“ Е. е доказал уговарянето и заплащането на сумата за процесуално представителство. Предмет на спора пред въззивния съд са били два иска по чл.108 ЗС за два поземлени имота, иск по чл.59 ЗС с цена 5 500 лева и три инцидентни установителни иска. Адвокатското възнаграждение се определя за защита срещу всеки един от тези искове поотделно и не може да бъде по-ниско от минималните размери, определение в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (нататък и НМРАВ и Наредбата). Минималните възнаграждения по тези искове, определени съгласно чл.9,ал.3 и чл.7,ал.2 и ал.1 от Наредбата, надвишават присъдената сума. Възражението на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение е с правно основание чл.78,ал.5 ГПК. Съгласно тази разпоредба прекомерността на присъденото възнаграждение се преценява съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може да присъди по-малък размер от разноските, но не по-малък от минимално определения размер. Възражението не е направено с касационната жалба, както се твърди, нито с приложеното към нея изложение (отговорът на ответника, в който се съдържа искане за разноски, е подаден след тях), а за пръв път след постановяване на определението по чл.288 ГПК, но искането е в срок и допустимо, поради което ще бъде разгледано. В случая са налице както правна, така и фактическа сложност на производството по допускане на касационно обжалване поради следното: както беше посочено, обжалвано е въззивно решение, с което въззивният съд се е произнесъл по няколко иска; Наведени са доводи за всички видове пороци на въззивното решение: за неговата нищожност, недопустимост и неправилност и се иска прогласяването на неговата нищожност, евентуално неговото обезсилване или отмяна, във връзка с доводите за пороците на въззивното решение са изведени множество въпроси, за които се твърди наличието на основание за допускане на касационно обжалване (Изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е на повече от 30 страници, със ситен шрифт, в него се твърди противоречие с описани като приложение 57 съдебни акта). Както беше посочено по-горе, присъденият размер, чието намаляване се иска, не превишава минималния определен, поради което не са налице предвидените чл.78,ал.5 ГПК предпоставки за намаляване на присъдено на ответника по касационната жалба адвокатско възнаграждение. Поради изложеното дотук искането по чл.248 ГПК е неоснователно. Съдът