Определение № 129 от 12.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3313/2019 г.

Производството е по чл.282 ГПК. Делото е образувано по касационна жалба на адв. Р. Г., като пълномощник на Й. Х. Д.-П. и П. М. П. срещу въззивно решение № 654/31.05.2019 г. по гр. д. № 293/2019 г. на Варненския окръжен съд. В жалбата се съдържа искане за спиране на изпълнението на обжалваното въззивно решение на основание чл.282, ал.2 ГПК. С въззивното решение - предмет на касационно обжалване, е потвърдено първоинстанционното решение, с което са разгледани и уважени срещу жалбоподателите искове по чл.108 ЗС за признаване за установено правото на собственост на З. В. З. върху следния недвижим имот: реална част с площ 42 кв. м. от имот с идентификатор ****, целия с площ 1 695 кв. м., по кадастралната карта на местност „Г. ч.“, П. п., [населено място], при описани граници на тази част съобразно приложената скица № 7-1 към заключението на съдебно-техническата експертиза и индивидуализирана с т.1 и 2 и б. „а“ и „б“, като същите са осъдени да предадат владението върху нея. Съгласно постановеното на 02.09.2019 г. разпореждане, с което на молителите е указано да внесат дължимата сума като размер на обезпечението, същите са внесли обезпечение в размер на 50 лв., съответстващо на цената на ревандикационния иск, като извършената служебна справка от 12.09.2019 г. удостоверява, че сумата е постъпила по сметката на ВКС и съответно са налице предпоставките за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение