Определение № 1798 от 10.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 866/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. чл. 248, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от ищците по делото Д. Г. Д. и З. Д. Б., чрез адвокат Н. Д., срещу Определение № 55/03.02.2025г., постановено по в.г.д. № 324/2024г., с което съставът на Апелативен съд - Бургас е оставил без уважение молбата по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото въззивно решение в частта на присъдените на насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 3 867.92 лв. Оспорват се изводите на съда за доказано реално извършено плащане на адвокатския хонорар, както и за неоснователност на възражението за неговата прекомерност. Ответникът по частната жалба – „Граве Румъния Застраховане“ООД, чрез кореспондента му в България „Авус България – регулиране на щети“ЕООД, не депозира писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба срещу постановеното от въззивния съд в производство по чл.248 ГПК определение е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на инстанционен контрол по реда на чл.274, ал.2 ГПК съдебен акт на въззивен съд, съгласно т.24 от ТР № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба се преценява като частично основателна по следните съображения: С решението по в.г.д. № 324/2024г., като е съобразил изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК Апелативен съд - Бургас е намерил за основателно искането на въззиваемото дружество „Граве Румъния Застраховане“ООД да бъде възмездено за направените пред въззивната инстанция разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение. За доказано е прието заплащане на договорено адвокатско възнаграждение в размер на 4 100лв., за което е посочено, че е под минималното по Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с което е обоснован извод за неоснователност на възражението за прекомерност. С оглед изхода на спора и по съразмерност претендираното от ответното дружество адв. възнаграждение е уважено за сумата от 3 867.92лв., с която ищците са осъдени да заплатят на основание чл.78, ал.3 ГПК. Отказът на Апелативен съд – Бургас да измени решението си в частта за разноските е мотивиран отново с приетата доказаност за плащане от ответната страна на адвокатско възнаграждение в размер под предвидения в НМРАВ негов минимум предвид отхвърлената част от претенциите. Изложено е, че е отчетена фактическата и правна сложност на делото, както и извършените от адвоката на ответника процесуални действия по подаване отговор на въззивната жалба и осъществено процесуално представителство в открито съдебно заседание. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Постановеното от Апелативен съд – Бургас решение по в.г.д. № 324/2024г. не е обжалвано и е влязло в сила. Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че няма основание ответникът да бъде възмездяван за извършените разноски във връзка с осъщественото от адв. Б. процесуално представителство, поради непредставяне на доказателства за реално заплащане на адвокатски хонорар. Със списъка за разноски въззиваемото ответно дружество е представило договори за правна защита и съдействие от 09.09.2024г., с които са договорени възнаграждение от 2 880 лв., от които са заплатени в брой 2 660 лв. за правна защита по жалбата на Д. Д., и възнаграждение от 1 440 лв., заплатено в брой, за правна защита по жалбата на З. Б. по в.гр.д. № 324/2024г. по описа на Апелативен съд – Бургас. Като съобрази, че отразеното в договорите за правна помощ „заплащане в брой“ има характер на разписка, установяваща факта на плащане, следва да се приеме, че направените от ответника разноски за процесуално представителство са доказани в приетия от въззивния съд размер на 4 100лв. Настоящият състав на ВКС намира за неправилен извода на апелативния съд за неоснователност на своевременно заявеното от насрещната страна възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. При постановяване на обжалваното определение въззивният съд формално се е позовал, но не е обсъдил фактическата и правна сложност на делото, който е основният критерий при преценка основателността на възражението по чл.78, ал.5 ГПК. В тази връзка следва да бъдат споделени доводите на частния жалбоподател, че пред въззивната инстанция делото не се отличава с фактическа и правна сложност; решено е в едно съдебно заседание; спорът е концентриран само по въпроса за размера на обезщетенията за неимуществени вреди, дължими на ищците, пострадали от ПТП, за разликата над 60 000 лв. до 100 000 лв. за първата ищца, и за разликата над 17 000 лв. до 30 000 лв. за втория ищец, на който с въззивното решение е присъдено допълнително обезщетение от 3 000 лв., т.е. потвърдената отхвърлителна част е в размер на общо 50 000 лв.; не са събирани нови доказателства, като обемът и естеството на извършените от процесуалния представител на въззиваемия ответник действия се изчерпват само и единствено с участие в едно съдебно заседание, в което е изложил кратки съображения по същество. Не отговаря на данните по делото приетото от въззивния съд, че последният е изготвил и подал отговор на въззивната жалба. При тези данни и предвид задължителното за националните съдилища Решение на СЕС от 25 януари 2024г. по дело С - 438/22, съгласно което при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл.78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004г. минимални размери на адвокатското възнаграждение, настоящият състав на ВКС намира за неправилна направената от въззивния съд преценка за липса на основание за изменение на присъдения размер на адвокатското възнаграждение по съображения за неотчитане на фактическата и правна сложност на делото и реално извършените от процесуалния представител на страната правни действия. След съобразяване със задължителния критерий при преценка основателността на възражението за прекомерност, както и с материалния интерес, настоящият състав намира, че възнаграждение в размер на 1 200 лв. за второинстанционното производство съответства на справедливия размер на цената на предоставената услуга. Следователно, обжалваното определение следва да се отмени, а въззивното решение в частта за разноските бъде изменено като на „Граве Румъния Застраховане“ООД се присъдят разноски в размер на 1 200 лв., вместо присъдените с решението 3 867.92 лв. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение