Определение № 50024 от 04.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 1614/2022 г.

Производството е по реда чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на „Галъп Инк.,САЩ срещу определение № 401 от 14.02.2022г. по ч.гр.д.№ 294/2022г. на Апелативен съд София. Въззивният съд е потвърдил определението за спиране на производството по т.д.№ 928/2020г. на СГС, чийто предмет са обективно съединени искове по чл.116 ЗМГО, предявени от Галъп Инк.,САЩ срещу „Галъп Интернешънъл болкан”ЕАД, [населено място] за нарушаване на правата на ищеца върху притежавана от него марка с рег. № 57867 „Gallup”. Производството по делото е спряно на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК поради приета обусловеност на гражданскоправния спор от изхода на производството по административен спор, имащ за предмет обжалване на решение на ПВ, с което на основание чл.76,ал.7,т.3 ЗМГО е отменена регистрацията на марка рег. номер № 57867 „Gallup”, притежавана от ищеца. Произнасянето по частната касационната жалба е спряно с определение № 50398 от 28.09.2022г. на основание чл.292 ГПК до приемане на решение по тълкувателно дело № 2/2022г. на ВКС- ОСТК, което е било висящо към момента на образуване на частното касационно производство. По тълкувателното дело е постановено тълкувателно решение № 2 от 14.03.2023г., обявено на същата дата, поради което са налице предпоставките за възобновяване на производството. В частната касационна жалба се поддържа, че решаващият мотив на въззивната инстанция е основан на разрешаването на въпроса дали следва да се спира на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК производството по искове за нарушение на търговска марка (чл.116 ЗМГО), когато в хода на това производство регистрацията на марката бъде отменена с решение на ПВ на основание чл.35,ал.1,т.1 ЗМГО и по оспорването на това решение е налице висящо производство пред административен съд, респ. висящото производство пред административен съд явява ли се преюдициално спрямо основното производство по искове за нарушения. Това е и правният въпрос, по който в изложението се иска допускане на частното касационно обжалване. Твърдението е, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с трайната практика на ВКС (актовете по ч.т.д.№ 3037/2017г. на І т.о., ч.т.д.№ 263/2009г. на І т.о., т.д.№ 2043/13г. на І т.о., ч.т.д.№ 1389/2019г. на І т.о.) Съществуващото противоречие в практиката на ВКС е преодоляно с приетото тълкувателно решение. Общото събрание на търговска колегия на ВКС единодушно се произнесе, че висящото пред административен съд производство по оспорване на решението на председателя на Патентно ведомство по заличаване на регистрацията на дизайн е преюдициално спрямо исковото производство за нарушение на права върху същия дизайн. Предоставянето на защита по иск за нарушение е обусловено от съществуването на субективното право върху дизайн. Евентуалното заличаване на регистрацията на дизайна с влязло в сила решение би довело до отпадане с обратна сила на предявеното за защита право, поради което изходът от административното дело е обуславящ за исковото производство по чл.57 ЗПД. В тази хипотеза, първоинстанционният и въззивният граждански съд следва да постановят спиране на производството по делото до приключване на административното дело на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Отказът на съда да спре производството по иск/искове за нарушение на правата върху дизайн би довел до пълно лишаване на ответника от правото му на защита, съответно до съществено нарушаване на закрепения в чл.47 от Хартата на основните права на ЕС принцип за право на ефективни правни средства за защита и справедлив съдебен процес. Този принцип предпоставя, че правните субекти трябва да разполагат с ефективна съдебна защита на правата, които черпят от правовия ред на ЕС, а същевременно спирането на производството по искове за нарушение на правата върху дизайн до приключване на преюдициалното административно дело, не би довело до непропорционална и нетърпима намеса, която да накърни самата същност на правото върху дизайн, или да застраши правата на ищеца Предвид идентичната правна уредба на последиците от заличаването на регистрацията на промишления дизайн (чл.30 ЗПД) и на последиците от заличаването на търговската марка (чл.38 ЗМГО, респ. чл.28 ЗМГО-отм.), произнасянето по тълкувателното дело и даденото с него правно разрешение е изцяло относимо и към настоящия спор. Атакуваното въззивно определение се явява изцяло съобразено със задължителното за всички съдилища тълкуване, дадено с ТР №2/2002г. на ОСТК на ВКС, поради което искането за допускане на касационното обжалване не следва да бъде уважено. По изложените съображения, Върховен касационен съд, състав на първо т.о. на ВКС