Определение № 64 от 26.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 718/2013 г.

Настоящето производство е образувано на основание чл. 43, т. 1 от НПК по повод разпореждане от 1.04.2013 г. на Софийския районен съд по н. о. х. д. № 5525/2013 г. с искане за определяне на друг съд, който да разгледа делото. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С разпореждане от 1.04.2013 г. съдия-докладчик по н. о. х. д. № 5525/2013 г. по описа на Софийския районен съд е прекратил съдебното производство и е изпратил делото на Върховния касационен съд за определяне на друг, еднакъв по степен съд. Искането е направил с мотиви, че подсъдимият и свидетелите, посочени в приложението към обвинителния акт имат местоживеене на територията на гр.Пловдив, поради което и с оглед процесуална икономия, както спестяване на сили и средства във връзка с явяването им пред съда, делото следва да се разгледа в друг, еднакъв по степен съд на територията на Пловдивска област, като се има предвид обстоятелството, че единият от родителите на подсъдимия е съдия в Пловдивския районен съд. Искането на съдията-докладчик е НЕОСНОВАТЕЛНО. Независимо от местоживеенето на подсъдимия и свидетелите в гр.Пловдив, наличните данни позволяват да се приеме, че възлагането на делото на друг съд не би постигнало процесуална икономичност, затова искането следва да бъде оставено без уважение и делото върнато за разглеждане на Софийския районен съд. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 43 НПК