Определение № 737 от 30.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 550/2025 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по частна жалба на „Геотехмин“ ООД със седалище гр. София, чрез процесуалния му представител юрк. Гордеева, срещу протоколно определение № 19081 от 02.10.2024г., постановено по адм. д. № 2809/2024г. на Административен съд София – град /АССГ/, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу виза за проектиране от 05.02.2024г., издадена от Главния архитект на Столична община (СО) – район „Младост“ за проектиране и изграждане на обект „спортна площадка“ в недвижим имот УПИ II – 62, 9455, 5013, 5014,5015,5024 – „за административни, културно – битови и спортни нужди“, в ПИ идентификатор № 68134.4081.62, кв. 2, м. „НПЗ „Изток“, м. Къро“, гр. София и с което определение е прекратено производството по делото. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно, поради неправилното приложение на закона – отменително основание по чл. 209 т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Посочва се, че е неправилен извода на съда за липса на правен интерес от оспорване на визата за жалбоподателя, като напротив твърди, че е от кръга на лицата по чл. 131 ал. 1 във връзка с ал. 21 т. 2, 3 и 4 ЗУТ, в качеството си на собственик на съседен имот на ПИ, за който е издадена визата. Излага и съображения по съществото на спора като твърди незаконосъобразност на визата, поради неспазване на изискванията за форма по чл. 59 ал. 2 АПК, както и поради липса на посочени в нея правни основания за издаването й, като в тази връзка твърди нищожност на същата. Иска оспореното определение да бъде отменено и вместо него да бъде постановен акт, с който се прогласява за нищожна визата, а алтернативно иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът Главният архитект на СО – район „Младост“ и министърът на младежта и спорта, изразяват становище за неоснователност на частната жалба. Ответникът главен архитект на СО – район „Младост“ претендира разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение. Останалите ответници не изразяват становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение АССГ е приел, че за жалбоподателя няма правен интерес от оспорване на издадената виза за проектиране, тъй като не е налице нито една от хипотезите на чл. 131 ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗУТ, определяща кръга от заинтересовани лица, за които е признато право на оспорване на виза от категорията на процесната. Поради и това е приел наличие на основанието по чл. 159 т. 4 от АПК, оставил е жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Съгласно чл. 140 ал. 3 ЗУТ в относимата редакция ДВ бр. 1/2019г. в сила от 01.01.2019г., на което основание е издадена оспорената виза /във визата са посочени като правно основание за издаването й чл. 140 ал. 3 и ал. 7 ЗУТ/ „За строежите по чл. 12 ал. 3, чл. 41 ал. 2, чл. 50, 51, 58, 59, чл. 133 ал. 6 и чл. 134 ал. 6, 7 и 8, както и за обектите – недвижими културни ценности, издаването на виза е задължително. Визата за проектиране се съобщава на заинтересованите лица по чл. 131 с изключение на случаите, когато са представени декларации за съгласието им с нотариална заверка на подписите или заинтересувани лица са само лицата, по чиято инициатива се издава визата“. Видно от цитираното кръгът от заинтересовани лица, за които е признато право на оспорване на визата за проектиране, се определя съобразно разпоредбата на чл. 131 ал. 1 и 2 ЗУТ, който е специалния закон и има предимство при приложението пред общата разпоредба, обосноваваща правен интерес от оспорване. Във връзка с така очертаните законови положения досежно признатото право на оспорване на визата за проектиране, е правилен извода на АССГ, че жалбоподателя пред първата инстанция не попада в кръга на заинтересованите лица, за които е признато право на оспорване. Това е така, тъй като видно от събраните по делото доказателства, се установява, че жалбоподателят не е собственик на имота, предмет на оспорената виза, а е собственик на съседен имот, като с оспорената виза не са предвидени намалени отстояния при проектиране на спортната площадка имота на жалбоподателя /т. 3 на ал. 2 на чл. 131/, както и не е предвидено свързано застрояване /т. 2 на ал. 2 на чл. 131/, както и с не е предвидена промяна на предназначението на имота, за който е издадена визата /т. 4 на ал. 2 на чл. 131/, тъй като същият си остава за административни, културно – битови и спортни нужди. Поради това е правилен извода на съда за това, че жалбоподателят като лице, което не попада в рамките на определените като заинтересовани такива по чл. 131 ал. 1 и 2 ЗУТ, не е легитимиран да оспорва, съответно че за него не е налице правен интерес от обжалването. Останалите наведени в частната жалба съображения касаят съществото на спора, като по тях се дължи произнасяне при наличие на допустимо оспорване, каквото в случая не е налице. Оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответника главния архитект на СО – район „Младост“ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143 ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като същото следва да бъде определено в предвидения минимален размер от 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,