Определение № 1084 от 10.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 445/2025 г.

Производството е образувано по жалба на В. В. Д., Н. Л. А., Б. А. М. и Н. В. В. всички чрез адв.Н. Кунев срещу решение по т.28.1 и т.28.2 от Протокол № 42 от дистанционно заседание проведено на 04.12.2024 год. чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет /ПК на ВСС/ относно конкурс за повишаване в длъжност „прокурор“ в апелативните прокуратури обявен с решение на ПК на ВСС по Протокол №31 /14.09.2022 год. /обн.ДВ, бр.78/30.09.2022 год./ При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав констатира въз основа на информацията в деловодната система на Върховния административен съд, че по жалба на Б. Д. К. срещу същото решение по т.28.1 и т.28.2 от Протокол №42/04.12.2024 год. вече е образувано административно дело № 12068/2024 год. по описа на ВАС. Двете висящи дела имат връзка помежду си, тъй като предметът на оспорване е един и същ- решение по т.28.1 и т.28.2 от Протокол №42/04.12.2024 год. на ПК на ВСС, а и ответникът, издател на оспорения административен акт, е един и същ. Поради това е налице условието на чл. 213 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) приложим субсидиарно в съдебно-административното производство на основание чл. 144 от АПК. Според тази разпоредба, когато в съда има висящи няколко дела, в които участват едни и същи лица или които имат връзка помежду си, съдът може да съедини тези дела в едно производство и да издаде общо решение по тях. Тъждествеността на правния спор и на участниците в него налага съединяване на делата за съвместното им разглеждане в едно производство, като по-късно заведеното настоящо дело под № 445/2025 год. следва да се прекрати и присъедини към по-рано образуваното съдебно производство по адм.д. №12068/2024 год. по описа на ВАС. Поради това, че производството по жалбата продължава под номера на делото, към което се присъединява настоящото дело, то не е налице преграждане на по-нататъшното развитие на производството. Същевременно не е предвидена изрична възможност за обжалване на определението за присъединяване и по силата на обратния аргумент на чл. 229, ал. 1, т. 1 и т. 2 от АПК, поради което настоящото определение не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, т.е. като непреграждащо процесуалната защита на жалбоподателя и при липса на изрично предвидена в закона възможност за инстанционен контрол, то не подлежи на обжалване. Мотивиран така и на основание чл. 213 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,