Определение № 50194 от 13.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1967/2022 г.

Делото е образувано пред Върховния касационен съд по касационна жалба на С. Б., подадена чрез пълномощник адв. П. Д. от АК – Шумен, против решение № 65 от 07.03.2022 г. по в.гр.д. № 6/2022 г. по описа на ОС – Русе, с което е потвърдено решение № 260603/20.10.2021 г. по гр.д. № 7533/2019 г. на РС – Русе, постановено във фаза по извършването на съдебна делба. С определение по чл.288 ГПК с № 50419/31.10.2022 г. по настоящето дело, ВКС е допуснал до касационно обжалване частично на въззивното решение - само в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение по начина на извършване на делбата –изнасяне на публична продан делбения имот и обусловените от това държавни такси и разноски. В останалата част не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. По частичното допускане касационно обжалване на въззивното решение, на касатора е указано със същото определение от 31.10.2022 г., да представи в 1-седмичен срок от съобщението документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 505 лв., и за внесена сума в размер на 643,75 лв. разноски за възнаграждение за особен представител на ответната страна за касационната инстанция, както и че в противен случай производството ще бъде прекратено. Препис от определението с указанията е връчено на жалбоподателя чрез процесуалния му представител адв. П. Д., който е подал касационната жалба, в която е посочен и като съдебен адресат на жалбоподателя, на дата 08.11.2022 г., видно от върнатото съобщение. Срокът за изпълнение на указанията е изтекъл в края на деня 15.11.2022 г. (вторник, присъствен ден). До изтичане на срока на 15.11.2022 г., указанията не са изпълнени. Без платената държавна такса за разглеждането на касационната жалба, тя е нередовна, което дава основание на съда да върне касационната жалба в посочената по-горе част и да прекрати производството по делото в същата част- аргумент от разпоредбата на чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК. По отношение разноските за възнаграждение за особения представител на ответната страна- за адв.Р.Б., касаторът дължи такова на адвоката, независимо от прекратяване на касационното производството в тази част. За разноските на особения представител съдът се произнася служебно. Възнаграждение на особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, е дължимо от ищеца. С т. 6 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че възнаграждението на особен представител е винаги дължимо, независимо от изхода на спора, като може да бъде възстановено на ищеца, ако изхода от спора е в негова полза. В случая, тъй като се прекратява касационното производство по жалбата на ищеца С. Б. в частта по обжалване въззивното решение по начина на извършване на делбата, касаторът-ищец остава задължен за възнаграждението на особения представител и в тази част. Размерът на възнаграждението на особения представител, предвид обстоятелството, че няма да се разглежда по същество касационната жалба в тази част и няма да се провежда открито съдебно заседание, се определя от касационната инстанция само за подаване на отговор на касационната жалба в размер на 600 лв. като минималния такъв по чл.9, ал.2 НМРАВ на ВАдвС, доколкото 3/4 от размера 643,75лв. определен по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. съобразно половината от цената на делбения имот, както е посочено с определението по чл.288 ГПК, е под 600 лв. (възлиза 3/4 от него на 482,81 лв.). Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение