Определение № 158 от 20.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 297/2009 г.

А. Б. Т. от гр. С. е подал молба за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 1010/2006 г. на ВКС, второ гражданско отделение. Ответниците Л. А. Л., М. и М. М., всички от гр. С., считат молбата за недопустима и неоснователна. След проверка по чл. 307, ал. 1, касационният съд счита, че молбата за отмяна е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Молителят А. Т. П основава искането си за отмяна на решението по гр. д. № 10101/2006 г. на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, който предвижда отмяна на влязло в сила решение, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показания на свидетел, върху които е основано решението или престъпно действие на страната или на неин представител. Към молбата за отмяна е приложено постановление на Софийска районна прокуратура от 13. 4. 2004 г. за спиране на наказателното производство срещу лицето З. П. При тези данни не е налице хипотезата на чл. 303, т. 2 ГПК – не е налице присъда или решение, с което се установява престъпно действие на страна по делото. Лицето З. П., срещу когото има образувано и висящо наказателно производство не е страна по делото. С оспорваното решение от 19. 11. 2007 г. по гр. д. № 1010/2006 г. е прекратено исковото производство като недопустимо, т. е. няма произнасяне по съществото на спора и дори да са извършени някакви неправомерни действия от лицето П., по принцип, те не касаят правилността на касационното решение, с което съдът не е разрешил материалноправен спор. По изложените съображения Върховният касационен съд