Определение № 5461 от 20.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4428/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Й. П. Г., подадена чрез процесуален представител адв. Н. Николов срещу определение № 1731 от 24.02.2026 г., постановено по адм. дело № 362/2026 г. по описа на Административен съд гр.Бургас. В частната жалба се развиват доводи за недопустимост, а в условията на евентуалност и за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Сочи, че първоинстанционният съд е постановил обжалваното определение в противоречие с чл. 56 във вр. с чл. 45 от Конституцията на Република България и при неправилно тълкуване на чл. 250 и сл. АПК и чл. 256, чл. 128 АПК във вр. с чл. 225а и чл. 228 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Моли обжалваното определение да бъде обезсилено, а в условията на евентуалност отменено и делото върнато на първоинстанционния съд с указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в сроковете по чл. 254, ал. 1 и 230 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните: Административен съд гр. Бургас е бил сезиран с искане от настоящата частна жалбоподателка, основано на чл. 250, ал.1 АПК, за незабавно прекратяване на действията по даване на срокове и изчакване на извършителя за доброволно премахване на незаконно строителство в имот с идентификатор 16064.601.8. по КККР на [населено място], собственост на С. А. Б. и с искова молба по чл. 256 АПК за прекратяване на бездействие по неприлагане на чл. 225а ЗУТ и задължаване кмета на Община Поморие да приложи предвидената в чл. 225а ЗУТ процедура чрез съставяне на констативен протокол и издаване на заповед за премахване на незаконно строителство, както и да предприеме действия по нейното привеждане в изпълнение. С оспореното определение Административен съд гр.Бургас, на основание чл. 159, т.4 и чл. 160 АПК, е оставил без разглеждане: 1) искането на Й. П. Г. за незабавно прекратяване на незаконосъобразните действия по даване на срокове и изчакване на извършителя за доброволно премахване на незаконно строителство в имот с идентификатор 16064.601.8. по КККР на [населено място], собственост на С. А. Б. и 2) исковата молба с правно основание чл. 256 АПК за прекратяване на бездействие по неприлагане на чл. 225а ЗУТ и задължаване кмета на Община Поморие да приложи предвидената в чл. 225а ЗУТ процедура чрез съставяне на констативен протокол и издаване на заповед за премахване на незаконно строителство, както и предприемане на действия по нейното привеждане в изпълнение и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат съдът приема, че за жалбоподателката липсва правен интерес от търсената защита. Сочи, че на основание чл. 250, ал.1 АПК Г. не е доказала конкретно засягане от действията на кмета на Община Поморие. Констатира, че в случая такова засягане не е налице, тъй като жалбоподателката е собственик на съседен имот (имот с идентификатор 16064.601.6.9) на този, по отношение, на който се твърди, че е извършено незаконно строителство, поради което приема, че не са накърнени нейни права от действията по даване на срокове и изчакване на извършителя на незаконния строеж за доброволното му премахване в имот с идентификатор 16064.601.8 по КККР на [населено място]. Приема, че по отношение на Г. не е налице правен интерес и от търсената защита по чл. 256 АПК, тъй като не е налице бездействие, предвид, че подаването на сигнал за незаконно строителство не създава насрещно задължение за удовретворяването му от административния орган, а притежава само сезираща функция, като органът извършва собствена преценка относно наличието или липса на незаконен строеж. Върховният административен съд изцяло споделя доводите на първоинстанционния съд довели до оставяне на искането на частната жалбоподателка без разглеждане на основание чл. 159, т. 4 от АПК, което е достатъчно основание за оставяне в сила на оспореното определение. Обосновани са изводите на съда от първа инстанция, че разпоредбата на чл. 250, ал.1 АПК дава право само на лицата, които имат правен интерес, да искат прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице. Правният интерес не е имагинерно понятие той трябва да е пряк и непосредствен. Частната жалбоподателка не обосновава правния си интерес. Притежанието на жилищен имот съседен на имота, в който е извършен незаконен строеж, само по себе си не сочи пряко и непосредствено засегнати права на собственика му. Поради което правилно искането на Й. Г. е оставено без разглеждане на основание чл.159, т.4 АПК. Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че в случая за жалбоподателката липсва правен интерес и от търсената защита по чл. 256 АПК срещу неоснователни бездействия на административен орган - община Поморие да приложи предвидената в чл. 225а ЗУТ процедура чрез съставяне на констативен протокол и издаване на заповед за премахване на незаконно строителство, както и предприемане на действия по нейното привеждане в изпълнение. Производството по чл. 256 АПК е исково производство като целта на исканията по чл. 256, ал.1 и ал.2 АПК е да се установи със сила на пресъдено нещо, че в полза на ищеца срещу ответника административен орган, съществува неудовлетворено субективно право, което има за предмет такова поведение от страна на административния орган, вменено му от закона, чрез което на правоимащия се предоставя определена облага или друга полезна за него последица. Хипотезите на бездействие по чл. 256, ал. 1 и ал. 2 АПК са налице само в случаите, в които органът дължи извършване на фактическо действие по конкретно задължение, изпълнението на което произтича пряко от нормативен акт или по силата на закон. С инкорпорираната в искането по чл. 250 АПК и искова молба по чл. 256 АПК се претендира осъждане на кмета на община Поморие да извърши предвидените в чл. 223 и чл. 225а ЗУТ действия по съставяне на констативен протокол и издаване на заповед за премахване на незаконно строителство. Правилно първоинстанционният съд приема, че в случая защитата по реда на чл. 256 АПК е неприложима предвид, че Г. само е сигналоподавател за извършеното в съседния на нейния имот незаконно строителство, което не създава насрещно задължение за административния орган за започване на процедура за издаване на административен акт по реда на чл. 225 ЗУТ, а този сигнал има само сезираща функция, като органът извършва собствена преценка относно наличието или липса на незаконен строеж. Претендираното засягане на частната собственост на Г. не обосновава правния й интерес от оспорване по реда на чл. 256 АПК. Защитата на евентуално увредените права следва да се реализира по гражданскоправен ред. В случая както приема и първоинстанционния съд претендираните действия, за извършването на които се иска да бъде осъден органа по изпълнението, са извън приложното поле на чл. 256 АПК, поради което предявеният иск се явява недопустим. Предвид изложеното, оспореното определение на Административен съд гр.Бургас като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,