Определение по допустимост от 15.04.2003 г. на КС по к. д. № 10/2003 г.

Производството е по чл.149, ал.1, т.2 от Конституцията. Делото е образувано на 28 март 2003 г. по искане на 48 народни представители от XXXIX-то Народно събрание за установяване на противоконституционност на разпоредбата на § 26, т.2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина /ЗИДЗЛАХМ/, /обн. ДВ, бр.120 от 29.12.2002 г./. Производството е във фазата по допустимостта, по смисъла на чл.19, ал.1 ЗКС. Искателите твърдят, че разпоредбата на § 26, т.2 ЗИДЗЛАХМ противоречи на разпоредбите на чл.4 и чл.19, ал.1 и 2 от Конституцията. Излагат се съображения, че с разпоредбата на § 26, т.2 ЗИДЗЛАХМ, в чл.70 от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина се създава нова алинея 2, съгласно която "на територията на здравни заведения, лечебни заведения за болнична помощ и лечебни заведения по чл.10 от Закона за лечебните заведения, не могат да се откриват аптеки за продажба на лекарства за граждани". Запазва се досегашния чл.70, разпоредбата на който става ал.1 и според която аптеки за продажба на лекарства на граждани могат да се откриват на територията на лечебните заведения за извънболнична помощ. В мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на 3JIAXM не се излагат съображения, поради които е предложено въвеждането на забрана за откриването на аптеки за продажба на лекарства за граждани на територията на здравни заведения, лечебни заведения за болнична помощ и лечебни заведения по чл.10 от Закона за лечебните заведения. С новосъздадената разпоредба фактически се засягат права, възникнали и упражнявани до влизането й в сила. Накърнено е гарантираното от чл.19, ал.1 и 2 от Конституцията право на всички правни субекти на свободна инициатива и на еднакви правни условия за стопанска дейност. Разпоредбата на § 26, т.2 ЗИДЗЛАХМ е в противоречие с принципа на правовата държава, прогласен в чл.4, ал. 1 от Конституцията Конституционният съд намира, че искането е допустимо и следва да се разгледа по същество. То има за предмет установяване противоконституционността на конкретна законова норма, което е правомощие на Конституционния съд по чл.149, ал.1, т.2 от Конституцията. Направено е от лица, включени в кръга на субектите по чл.150? ал.1 от Конституцията, имащи право на инициатива за сезиране на Конституционния съд. Спазени са изискванията на чл. 17, ал. 1 от Закона за конституционния съд и чл.18 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд. Предвид предмета на искането, респ. материята, която се урежда с конституционните разпоредби, относно установяване противоконституционността на процесната законова норма, Конституционният съд счита, че следва да бъдат конституирани като заинтересувани страни по делото - Народното събрание, Министерският съвет, министърът на здравеопазването, Съюзът на фармацевтите в България, Българската медико-фармацевтична камара, Българската търговско-медицинска асоциация, Българският лекарски съюз и Съюзът на стоматолозите. С оглед изложените съображения и на основание чл.149, ал.1, т.2 от Конституцията и чл.19, ал.1 ЗКС, Конституционният съд