Решение № 1464 от 10.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8454/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба от П. Х. Т., чрез адв. Д. Иванов, против Решение № 5971/02.07.2025 г., постановено по адм. дело № 390/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против Решение № 2153-15-21/05.02.2025 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Пловдив и потвърденото с него разпореждане [номер]/Протокол № N01390/11.10.2024 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив. Изложени са доводи за неправилност поради неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, отнасящи се към касационните основания по чл. 209. т. 3 АПК. Направено е искане за отмяна на обжалвания съдебен акт с произтичащите от това правни последици. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответната страна – Директора на ТП на НОИ – Пловдив, чрез гл. юрисконсулт Г. Вълчанова, в писмен отговор поддържа становище неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и иска оставянето му в сила. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд - Пловдив е Решение № 2153-15-21/05.02.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на П. Х. Т. против разпореждане [номер]/Протокол № N01390/11.10.2024 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което на основание чл. 102, ал. 1, т. 2, ал. 3-5 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е преизчислена личната й пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ), считано от 01.03.2024 г.

С цитираното разпореждане [номер]/Протокол № N01390/11.10.2024 г. е зачетен осигурителен стаж от трета категория труд – 41 г. 02 м. 00 д., в това число осигурителен стаж от положен извънреден труд. Зачетен е осигурителен доход, съгласно данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода 25.05.2022 г. до 31.05.2023 г. с прекъсване, като осигурителният доход за целия период от 01.01.2000 г. до 31.05.2023 г. е 158,582.51 лв, формиращ индивидуален коефициент 0.8291. Дейността, която е извършвала жалбоподателката като самоосигуряващо се лице – собственик на „БГ Медтех трейдинг“ ЕООД, не е зачетена като осигурителен стаж и осигурителен доход за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2021 г., тъй като не е установено упражняване на дейност от въпросното дружество. С оглед установеното, Ръководителят на ПО при ТП на НОИ – Пловдив е преизчислил пенсията, като е приложил по - благоприятния индивидуален коефициент – 0.8291.

Горният извод на административния орган е обоснован, с оглед резултатите от извършена справка от Персоналния регистър на НОИ за осигурителните периоди от 01.01.2022 г. до 31.12.2024 г. към дата 16.04.2024 г., във връзка с подаденото заявление на П. Х. Т..

С писмо изх. № 21115-15-656/#1 от 21.06.2024 г. е изискано от Началник на отдел „КПК“ при ТП на НОИ – Пловдив да бъде установено налице ли е промяна в обстоятелствата, посочена в Констативен протокол № КВ-5-15-01112681/11.04.2022 г. за установяване на осигурителен доход за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2021 г., съдържаща се в информационната система/регистрите на НОИ.

До произнасяне на контролния орган при ТП на НОИ – Пловдив, Ръководител ПО при ТП на НОИ – Пловдив с разпореждане [номер]/Протокол № 2144-15-254/25.06.2024 г. е спрял образуваното производство по заявлението на П. Х. Т..

С Констативен протокол № КВ-5-15-01657515/29.07.2024 г. контролният орган при ТП на НОИ – Пловдив, след извършена проверка в информационната система и извлечени данни от регистрите на НОИ, е установил следното:

1) Справка № 22А: дата на започване на дейност като собственик на „БГ Медтех Трейдинг“ ЕООД, ЕИК 202191506 от 01.01.2018 г., с отразен обхват на осигуряване за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. Дата на прекъсване на дейност от 01.01.2019 г.

Дата на започване/възобновяване на дейност като собственик на „БГ Медтех Трейдинг“ ЕООД, ЕИК 202191506 от 01.01.2019 г., с отразен обхват на осигуряване за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. Дата на прекъсване на дейност от 01.01.2020 г.

Дата на започване/възобновяване на дейност като собственик на „БГ Медтех Трейдинг“ ЕООД, ЕИК 202191506 от 01.01.2020 г., с отразен обхват на осигуряване за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. Дата на прекъсване на дейност от 01.01.2021 г.

Дата на започване/възобновяване на дейност като собственик на „БГ Медтех Трейдинг“ ЕООД, ЕИК 202191506 от 01.01.2021 г., с отразен обхват на осигуряване за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. Дата на прекъсване на дейност от 01.01.2022 г.

2) Справка № 4 или № 8: За периодите от 01.01.2018 г. до 31.12.2021 г. са подавани данни с декларация обр. 1 за П. Х. Т. като самоосигуряващо се лице – собственик на „БГ Медтех Трейдинг“ ЕООД, ЕИК 202191506, както следва:

• за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. данните с декларация обр. 1 са подадени на 08.01.2019 г.;

• за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. данните с декларация обр. 1 са подадени на 29.04.2020 г.;

• за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. данните с декларация обр. 1 са подадени на 29.04.2021 г.;

• за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. данните с декларация обр. 1 са подадени на 17.02.2022 г.

3) Справка № 10 и № 11: Има данни в информационната система на НОИ за внесени осигурителни вноски в приход на ДОО за лицето, както следва:

• за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. – има данни за постъпили в приход на ДОО суми за самоосигуряващо се лице, като същите са внесени на 09.01.2019 г.;

• за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. – има данни за постъпили в приход на ДОО суми за самоосигуряващо се лице, като същите са внесени на 21.01.2021 г. и на 16.07.2021 г.;

• за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. – има данни за постъпили в приход на ДОО суми за самоосигуряващо се лице, като същите са внесени на 16.07.2021 г., 15.12.2021 г. и на 28.02.2022 г.;

• за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. – има данни за постъпили в приход на ДОО суми за самоосигуряващо се лице, като същите са внесени на 07.07.2022 г. и на 15.09.2022 г.

Съгласно писмо от ТД на НАП – Пловдив с изх. № 05-03-540#1 от 27.06.2024 г. „БГ Медтех Трейдинг“ ЕООД няма подадена годишна данъчна декларация (ГДД) по реда на чл. 92 от ЗКПО за 2018 г.

В последващо писмо изх. № 05-03-568#1/29.07.2024 г. ТД на НАП – Пловдив предоставя информация за „БГ Медтех Трейдинг“ ЕООД, съгласно която:

• няма данни за регистрирани фискални устройства с изградена дистанционна връзка с НАП за ЕИК 202191506, няма данни за регистрирани търговски обекти за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г.;

• дружеството е регистрирано за целите на ЗДДС на 30.08.2012 г. и е с активна регистрация до момента на проверката. С подадените СД по ЗДДС, ведно с отчетните регистри, няма декларирани данни за покупки и продажби за данъчни периоди от м.01.2019 г. до м.12.2021 г.

Първоинстанционният съд намира, че не се установява „БГ Медтех Трейдинг“ ЕООД да е осъществявало дейност, а оттам и П. Х. Т. да е упражнявала каквато и да било трудова дейност в това дружество.

Изложени са мотиви, че за 2018 г. дружеството не е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО. За 2019 г. и 2020 г. също не са били подадени ГДД по чл. 92 от ЗКПО в законоустановените срокове, подадени са едва на 13.06.2022 г. (л. 339 и сл.) след издаване на разпореждане [номер]/Протокол № Y01206/03.06.2022 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ – Пловдив, с което на жалбоподателката е отпусната ЛПОСВ, но не е приет за осигурителен стажът за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2021 г., за който лицето се е самоосигурявало. За 2021 г. декларацията е подадена на 29.05.2022 г. От първоинстанционният съд са развити съображения, че подадените ГДД са с идентични вписвания – декларирани за всяка една от годините са общо приходи – 200,00 лева, счетоводна печалба – 200,00 лева, положителен счетоводен финансов резултат – 200,00 лева, съответно данъчен финансов резултат – 200,00 лева и корпоративен данък – 20,00 лева. Посочено е, че тези данни не съответстват на подадените ГФО (за 2018 г., 2019 г. и 2021 г., тъй като за 2020 г. няма подаден такъв), в които, след извършена справка в Търговския регистър, се установява, че няма вписани приходи и/или разходи. Във връзка с извършена проверка от контролен орган на ТП на НОИ – Пловдив, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол № КВ-5-15-01657515/29.07.2024 г., от първоинстанционния съд се приема за установено, че дружеството е регистрирано по ЗДДС през целия процесен период, но за нито един данъчен период няма подадени СД по ЗДДС – т.е. няма декларирани данни за покупки и продажби (от които евентуално да се генерират приходи, а оттам и печалба, в т.ч. и такава от 200,00 лева, както е декларирана), дружеството няма регистрирани търговски обекти, няма и регистрирани фискални устройства. Или, няма данни дружеството да е осъществявало търговска дейност.

От друга страна, първоинстанционният съд подчертава, че не е спорен и фактът, че жалбоподателката като физическо лице не е подавала и ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за процесните години, което потвърждава извода за липса на трудова дейност.

С първоинстанционното решение съдът приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването му, в съответствие с материалния закон и при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изложени са мотиви, че макар за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2021 г. да са подавани декларации обр. 1 и да са внасяни суми, спорният период може да се зачете за осигурителен стаж само при доказано упражняване на трудова дейност, тъй като осигуряването по КСО следва труда, а не формалното деклариране. Въз основа на събраните доказателства съдът е приел, че „БГ Медтех Трейдинг“ ЕООД не е осъществявало търговска дейност, а жалбоподателката не е упражнявала личен труд през процесния период. Поради липса на качество „осигурено лице“, пръвоинстанционният съд намира, че този период правилно не е зачетен за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО, поради което жалбата е отхвърлена като неоснователна.

Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо, но неправилно.

Основателни са възраженията в касационната жалба относно наличието на допуснато съществено нарушение на съдопроизводственото правило за преценка на доказателствата по делото в тяхната съвкупност, довело до неправилно приложение на материалния закон.

Спорен от правна страна е въпросът, следва ли да се зачете за осигурителен стаж и осигурителен доход на П. Х. Т. като самоосигуряващо се лице – собственик на „БГ Медтех трейдинг“ ЕООД, периодът от 01.01.2018 г. до 31.12.2021 г.

Производството пред административния орган е започнало по заявление на П. Х. Т. вх. № 21115-15-656/28.02.2024 г. с искане за преизчисляване на личната й пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) на основание чл. 102, ал. 1, т. 2 КСО и признаване на осигурителния й доход от „БГ Медтех трейдинг“ ЕООД.

Производството по искането за преизчисляване на пенсията е инициирано след приключване на производството по искане за отпускане на пенсията, в което отново поради незачитане на осигурителен стаж и доход по отношение на П. Х. Т. като самоосигуряващо се лице – едноличен собственик на капитала на „БГ Медтех Трейдинг“ ЕООД за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2021 г., решението на пенсионния орган е било предмет на разглеждане по адм. дело № 2379/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив и по адм.дело № 9318/2023 г. по описа на Върховния административен съд, приложени към настоящото дело.

В производството по адм. дело № 2379/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив, при разглеждане на спора по отпускане на пенсията на П. Х. Т., са представени писмени доказателства за заплащане на задължителните осигурителни вноски, установяващи събирането им от публичен изпълнител, във връзка с разпределение на постъпили суми по образувано срещу П. Х. Т. изпълнително дело № 221210045/2022 г., което плащане е извършено след произнасяне на административния орган по подаденото заявление за отпускане на пенсия. Допълнително представени в хода на съдебното производство доказателства са: Акт за прихващане или възстановяване № ПО-160011622041896-004-001/13.10.2022 г. на ТД на НАП - Пловдив и адм. преписка по издаването му; Разпореждане изх.№ С220016-125-0257247/13.09.2022 г.; Разпореждане изх.№ С220016-035-0298147/13.09.2022 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, както и информацията за датите на подаване на ГДД по чл.92 ЗКПО данъчни декларации.

По делото е представено Решение № 135/09.06.2023 г. на директора на ТД на НАП по реда на чл. 106, ал.2, във връзка с чл. 144, ал.2 ДОПК, в което е прието, че с АУЗД № ПО-16001623003934-180-001/16.03.2023 г. е установено, че П. Х. Т. е упражнявала трудова дейност по смисъла на чл. 10 КСО в качеството на собственик на “БГ Медтех трейдинг“ ЕООД. След анализ на фактите, в горецитираното решение от органа на приходите е прието, че П. Х. Т. е самоосигуряващо се лице, упражняващо трудова дейност като собственик на търговско дружество „БГ Медтех трейдинг“ ЕООД и подлежи на задължително осигуряване за инвалидност, поради общо заболяване, за старост и смърт по реда на чл. 4, ал.3, т.2 КСО. Предвид обстоятелството, че АУЗД е съставен на основание чл. 106, ал.1, във връзка с чл. 103 ДОПК, който не е надлежния ред, същият е отменен и преписката е върната на основание чл. 155 ДОПК на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Пловдив, за предприемане на действия по компетентност, съобразно мотивите, изложени в решението.

По отношение на представените доказателства, в Решение № 1508/22.08.2023 г., постановено по адм. дело № 2379/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив, оставено в сила с Решение № 1978/20.02.2024 г. по адм. дело № 9318/2023 г. по описа на Върховния административен съд, е прието, че съобразно чл.142, ал.1 АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му.

Във връзка с изложеното, съдът приема, че съобразно разпоредбата на чл.99, ал.1, т.1, б.“а“ от КСО, влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал по заявление на пенсионера – когато същият представи нови доказателства за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, придобит преди пенсионирането, извън случаите по чл. 70, ал. 17 от с.з. Посочено е изрично, че именно това е редът за защита на интересите на касационния жалбоподател, доколкото посочените по-горе и представени в хода на съдебното производство писмени доказателства са нови по смисъла на посочената разпоредба, респективно административният орган следва да ги прецени съвкупно с останалите доказателства по преписката в производство по чл.99, ал.1 от КСО.

Въпреки горното, представените доказателства не са приобщени, не са съобразени и не са ценени, както от органа, така и от първоинстанционния съд.

Осигурително правоотношение възниква при наличие на основание за осигуряване по чл. 4 КСО.

В случая оспорващата претендира наличие на основание за задължително осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО, което обхваща рисковете инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт.

Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО, кръгът на осигурените лица включва лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО са самоосигуряващи се по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО и се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).

Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ). При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).

На основание разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО за осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски, възпроизведена и в чл. 37, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). В същия смисъл е допълнителната разпоредба на § 1, т. 3, изр. 3 КСО, съгласно която самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8.

Тълкуването на горните разпоредби сочи на извод, че законодателят е поставил изискване да са внесени дължимите, т. е. всички - както авансовите, така и окончателните осигурителни вноски за ДОО, за да бъде зачетен съответният период за осигурителен стаж. Съгласно чл. 6, ал. 8 КСО, осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО (лицата, упражняващи трудова дейност като собственици в търговски дружества), в който кръг попада и жалбоподателката, са за сметка на осигурените лица. Задължението за последните се смята за изпълнено с постъпването на осигурителните вноски в осигурителния орган.

Осигурителният стаж и осигурителният доход на самоосигуряващите се лица се установяват по реда, регламентиран в чл. 41 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), в който е предвидено, че за времето след 1 януари 2016 г. самоосигуряващите се лица установяват осигурителен стаж и осигурителен доход въз основа на данните за внесените дължими осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ.

Упражняването на трудова дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на основание за осигуряване. Този общ принцип е изведен в чл. 10 КСО, който гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В КСО и подзаконовите му актове липсва легална дефиниция на понятието "трудова дейност". За целите на осигуряването следва да бъде установено дали дадено лице попада в кръга на задължително осигурените лица по чл. 4 или по чл. 4а, ал. 1 от кодекса като упражняващо дейност на някое от посочените към тях основания, за да възникне основание за внасяне на осигурителни вноски за него.

Според чл. 1, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ), търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от изброените в текста на разпоредбата икономически - производствени и търговски (в икономическия смисъл на понятието търговия) дейности. Освен това, едноличното дружество с ограничена отговорност е и предприятие по смисъла на чл. 2 от Закона за счетоводството (ЗСч). По силата на чл. 3 от същия закон предприятията осъществяват текущо счетоводно отчитане на стопанските операции.

Настоящият състав, споделя становището, че упражняване на трудова дейност е всяко действие на собственика, имащо отношение към функционирането на дружеството и извършвано от името на дружеството - сключване на договори, подписване на финансови документи, издаване на разпореждания по организацията на работата и управлението на стопанската дейност и т.н.

Упражняването на трудова дейност от лицата по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на съответното административно производство с всички допустими доказателства и доказателствени средства. В същия смисъл е издаденото от НАП - Разяснение № 55-26-847 от 30.04.2025 г. относно задължително осигуряване на едноличен собственик и управител в ЕООД.

По делото се установява явно противоречие в действията и издаваните актове от НАП и НОИ по отношение на обстоятелството упражнявана ли е трудова дейност от П. Х. Т. като самоосигуряващо се лице – собственик на „БГ Медтех трейдинг“ ЕООД, за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2021 г.

В конкретния случай не е обсъден въпросът относно внесените осигурителни вноски и как същите рефлектират върху осигурителния стаж и осигурителен доход на лицето за спорния период. По делото липсват данни за издавани задължителни предписания за корекция на данните за осигурителен стаж и осигурителен доход на лицето.

В контекста на изложеното, оспорените административни актове (решение и разпореждане) са издадени в нарушение на материалния закон и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което подадената жалба бъде уважена, като административната преписка бъде изпратена на административния орган за издаване на ново разпореждане, при пълното изясняване на фактическата обстановка, съобразно дадените с настоящето решение задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.

Предвид изхода на спора, своевременно заявената от касационния жалбопоподател акцесорна претенция за присъждане на направените по делото разноски на основание чл. 143, ал. 1 АПК, е основателна. Същите следва да се възстановят от бюджета на органа, издал отменения акт в размер на 15, 34 евро (петнадесет евро и тридесет и четири евроцента), равностойността на 30 лева (тридесет лева) - държавна такса за касационното производство.

Неоснователно е искането, обективирано в молба от 18.11.2025 г. за присъждане в полза на процесуалния представител на оспорващата – адв. Д. Иванов на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, съгласно чл. 8, ал.2, т.2 от Наредбата за възнаграждения за адвокатската работа.

Разпоредбата на чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА) урежда ред за ангажиране на отговорност за разноски в различие от този по чл. 78 ГПК. В разглежданата хипотеза не се търсят реално направени от страната разноски.

Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗА, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист.

Новелата на чл. 38, ал. 2 ЗА установява, че в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.

По делото не е представен договор за правна защита и съдействие. Съгласно мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, а писмената форма е за доказване. Договарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не се презумира и следва да бъде установено от данните по делото. Изявленията за наличието на конкретно основание за оказване на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързват съда.

В представеното пълномощно липсва позоваване на разпоредбата на чл. 38 ЗА, обуславящо безплатно оказване на адвокатска помощ и съдействие.

В настоящия случай нито в пълномощното, нито в останалите документи по делото се съдържат данни, от които да се установи волята на адвоката и неговия клиент по отношение на кое от основанията по чл. 38, ал.1, т.1 -3 ЗА са постигнали съгласие за оказване на безплатна адвокатска помощ. Въведената със списъка за разноски от страна на адвоката, претенция за присъждане на разноски по чл. 38 ЗА, е без правна стойност, тъй като не е подписана от страната по делото.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,