Определение № 60266 от 07.10.2021 г. на ВКС по д. № 3057/2020 г.

Производството е по чл.248 ГПК. В срока по ал.1 е постъпила молба от М. З. – ищец и ответник по касационната жалба на Столична община, за допълване на постановеното по делото решение от 10.06.21 г. с присъждане на съответната част от сторените от нея разноски за адв. възнаграждение пред касационната инстанция от 2800 лв., съобразно уважената част от иска й. Ответникът по жалба СО я оспорва като неоснователна. Евентуално прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение и моли то де бъде присъдено в минималния размер, съобразно Наредба №1/2004 г. на ВАдв. С. ВКС намира молбата за допустима – подадена е в срока по чл.248, ал.1 ГПК и искането за присъждане на разноски в производството е направено своевременно с отговора на жалбата, към който е приложен договор за правна защита и пълномощно, удостовяряващи заплащане от молителката на сумата 2800 лв., уговорено адвокатско възнаграждение по делото. Молбата е и основателна – съобразно уважената част от иска /15 000 лв. от исканите 30 000 лв./ следващият се на ищцата размер на разноските за адв. възнаграждение е 1400 лв. Този размер не е прекомерен, като се съобразят фактическата и правна сложност на делото и разглеждането му от ВКС в открито заседание, след допускане на обжалването на въззивното решение по реда на чл.288 ГПК. Затова не следва да бъде намаляван. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.