Решение № 1090 от 02.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11058/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 от ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Я. С. Н. от гр. София, чрез адв. Киров, против Решение № 30793 от 19.09.2025 г., постановено от Административният съд - София – град по адм. д. №6768/2025 г., с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № РПН25-РА-30-1 от 16.04.2025г. на кмета на район „Панчарево“ - Столична община. Навеждат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска отмяната му и постановяване на друго решение, с което оспорената заповед да бъде отменена. В съдебно заседание, чрез адв. Киров, поддържа касационната жалба и претендира присъждане на разноските по делото. Ответникът – Кмет на район „Панчарево“ - Столична община, в писмен отговор, чрез юрк. Стоименова, оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на разноските по делото. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Я. С. Н. от гр. София, срещу заповед № РПН25-РА-30-1 от 16.04.2025г. на кмета на Столична община, район „Панчарево“, с която на жалбоподателя е наредено в 30-дневен срок от влизане в сила на заповедта да приведе незаконен строеж: „Ограда с височина до 2,20м. от прилежащия терен“, разположена изцяло в поземлен имот с [идентификатор] по КККР, УПИ ХVІІ-35, кв. 4 по плана на [заличен текст], СО“ в съответствие с одобрените проекти към РС № 220 от 16.08.2012г. Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, съдът е приел, че процесната заповед е издадена в предвидената от закона форма и съдържание, от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и при съобразяване на установената в чл.225а, ал.2 от ЗУТ административна процедура при издаване на акта. Намира за доказано установеното от издадените по административната преписка констативен акт и заповед, че оградата по част от северната граница на недвижимия имот на касатора, находящ се в [населено място], [заличен текст], съставляващ УПИ ХVІІ-35 от кв. 4, с [идентификатор], фактически не съответства на одобрената проектна документация по отношение на нейната височина, тъй като по проект е разрешена плътна част с височина до 0,4 м и обща височина, включително прозирната част - до 2,20 м, а на място е установена фактически изградена плътна част от стоманобетон до 1,10 м и обща височина, включително прозирната част до 2,50 м спрямо съществуващото ниво на [улица]. Обосновава извод за изпълнение на строежа в тази част при съществено отклонение от предвиденото с разрешение за строеж № 220 от 16.08.2012г. и одобрената проектна документация, съответно на приетото в констативния акт и в оспорената заповед. Сочи, че за такъв вид огради е необходимо разрешение за строеж без одобряване на инвестиционен проект, а само въз основа на становище на инженер – конструктор (чл. 147, ал.1, т. 7 и ал. 2 от ЗУТ), което в случая, за несъответстващата на проекта част от оградата, липсва. В резултат намира, че процесната част от оградата представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, за който липсват строителни книжа. Не са налице и предпоставките за приемането на строежа за търпим, както по § 16, ал. 2 от ДР на ЗУТ, така и по смисъла на §127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ, с оглед установения период на построяване на оградата – след 2012 г.. При тези обстоятелства, съдът е приел, че заповедта е издадена в съответствие с материалния закон и процесуалния закон и не са налице основания за отмяната й. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Видно от разрешение за строеж № 220/16.08.2012 г. – част от административната преписка по издаване на оспорената заповед и цитирано от административния орган и първоинстанционния съд, на основание чл. 148, ал. 1 и 4 и чл. 174 от ЗУТ, на касатора е разрешен строеж от 6-та категория, представляващ: „Ограда с височина до 2,20 м от прилежащия терен, разположена изцяло в имота УПИ XVII-35, кв. 4“. В разрешение за строеж № 220/16.08.2012 г. липсва отбелязване то да е издадено по чл. 154, ал. 5 от ЗУТ, поради което не може да се счита, то да е било издадено в изменение на вече съществуващо друго разрешение в процеса на извършване на строежа. За строежа е следвало да бъдат извършени строително-монтажни работи съгласно конструктивно становище. Такова конструктивно становище обаче не е налице сред доказателствата в административната преписка, нито е събрано в първоинстанционното производство. С оглед на това, по делото е останало неизяснено какви са били параметрите на разрешения строеж, посочени в това конструктивно становище, съобразно които е следвало той да бъде изпълнен. Вместо това и административният орган, и първоинстанционният съд са преценили законността на строежа в съответствие с фигуриращия по делото одобрен инвестиционен проект, чиито предвиждания са намерили за нарушени и поради това са достигнали до извод за наличие на незаконен строеж – според административния орган, извършен частично в съществено отклонение от одобрената строителна документация, а според съда – извършен частично без разрешение за строеж. Действително по делото, като част от административната преписка, са приложени непълна обяснителна записка и част от одобрен инвестиционен проект (чертеж 6/8) за строеж: „Гараж и ограда – УПИ-XVII35“. Проектът съдържа печат за одобряването му от общинската администрация, в който обаче е вписано отбелязване, че същият се одобрява „съгласно разрешение за строеж № 219/16.08.2012 г.“. Така посоченото разрешение за строеж е различно от наличното по делото разрешение № 220/16.08.2012 г., цитирано в заповедта и първоинстанционното решение, не е обсъждано в тях и не фигурира сред доказателствата по делото. С оглед на това, настоящата инстанция намира обжалваното решение за необосновано, като постановено при неизяснена фактическа обстановка. При издаването на оспорената заповед е останало неясно с кой от двата административни акта е разрешено изграждането на процесния строеж – фигуриращото по делото разрешение за строеж № 220/16.08.2012 г. или фигуриращото в отбелязването върху одобрения инвестиционен проект разрешение за строеж № 219/16.08.2012 г. Не е ясно и каква техническа документация е установила техническите параметри за изпълнение на строежа – конструктивно становище или одобрен инвестиционен проект. Невъзможно е да се проведе правилен съдебен контрол за законност на строежа и законосъобразност на оспорената заповед при положение, че не е известно на съда какви са конкретните технически изисквания, на които следва да отговаря процесния строеж – ограда. Касационната инстанция намира за основателни и оплакванията на касатора за необходимост от изследване съответствието в котата /нивото/ на на [улица], [населено място], СО, р-н „Панчарево“, в частта й по имотната граница на УПИ ХVІІ-35 от кв. 4, [населено място], [заличен текст], с действащите планове и нормативи, доколкото процесната част от оградата на УПИ ХVІІ-35 е разположена именно по уличната регулационна граница. Оплакването за наличие на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неспазване на правилата по разглеждане и приемане на доказателствата, в частност на техническата експертиза е неоснователно. Вещото лице е депозирало заключение в две части – основна, депозирана на 27.08.2025 г. и допълнение, депозирано на 02.09.2025 г. Откритото съдебно заседание е било насрочено за и проведено на 04.09.2025 г., поради което основната част от заключението е депозирана своевременно, в законовия едноседмичен срок по чл. 199 от ГПК. Допълнението е депозирано несвоевременно и то не е изслушано от съда. Съдът е задал допълнителни въпроси на вещото лице в съдебно заседание, на които то е отговорило ясно. По делото липсват доказателства в подкрепа на твърденията на пълномощника на настоящия касатор за наличие на обективни причини, поради които не се е запознал с депозираното заключение в достатъчен за него срок преди съдебното заседание. Освен това, страните в съдебното производство имат възможност да получат достъп и до електронните досиета по образуваните дела, от която жалбоподателят не се е възползвал. В съдебно заседание процесуалният представител на касатора е задал въпрос на вещото лице и е изразил воля заключението да бъде прието. Поради това настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд не е нарушил правото на защита на жалбоподателя като не е уважил възраженията на процесуалния му представител. При така установеното, настоящата инстанция намира, че като не е идентифицирал и изследвал основни за спора въпроси, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до необоснованост на съдебното решение. По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че решението е неправилно, поради което следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото, в производството по чл. 226 от АПК съдът следва събере доказателства, включително и чрез назначаване и изслушване на допълнителна СТЕ, за изясняване на описаните по горе обстоятелства. По направените искания за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,