Определение № 7459 от 03.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6503/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 166, ал. 3 от АПК и чл. 68л, ал. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Образувано е по частна жалба на "ХИТ КРЕДИТ" ООД, чрез адв. А. Серафимова, срещу Определение № 21999 от 02.06.2026 г. по адм. дело № 6520/2026г. по описа на Административен съд София – град /АССГ/, с което е отхвърлено искането на дружеството за спиране на допуснатото по силата на закона – чл. 68л, ал. 5 от ЗЗП, предварително изпълнение на Заповед № 201/27.03.2026 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите /КЗП/. В частната жалба са изложени доводи за наличие предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК за спиране допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорения административен акт. Частният жалбоподател намира за неправилен извода на АССГ, че допуснатото изпълнение не съставлява пречка за дейността на дружеството, тъй като то би могло да реорганизира работата си и да предлага единствено изцяло обезпечени кредити или продукти без оспорваната от КЗП клауза. Жалбоподателят посочва, че с това свое разбиране съдът навлиза по недопустим начин в оперативното управление на частен субект и нарушава конституционно гарантираната свобода на стопанска инициатива и свободата на договаряне. Допълва, че изискването към дружеството изцяло да преструктурира своя бизнес модел и да преустанови предлагането на конкретен вид продукт, преди съдът да се е произнесъл по същество дали същият е законен, надхвърля рамките на съразмерността и налага прекомерна и трудно поправима тежест в междинния период. Сочи, че подобно административно прекрояване на частния бизнес надхвърля легитимните цели на потребителската защита и се превръща в инструмент за дестабилизиране на законен търговски профил преди окончателното решение по спора. Намира, че премахването на защитния механизъм на неустойката по чл. 19 от договорите за кредит може моментално да дестабилизира финансовия модел на дружеството и генерира ежедневни, масивни и необратими имуществени загуби от лоши кредити, чийто размер не може да бъде възстановен от КЗП при последваща отмяна на заповедта. Излага, че наред с имуществените вреди, рискът от увреждане на репутацията на дружеството също е изключително висок, тъй като публичното окачествяване на практиката като нелоялна и заблуждаваща преди окончателния съдебен акт води до отлив на клиенти и блокиране на банковото финансиране, застрашавайки самото съществуване на субекта. Моли за отмяна на определението и постановяване на ново определение, с което да бъде спряно предварителното изпълнение на Заповед № 201 от 27.03.2026г. на председателя на КЗП до окончателното приключване на съдебния спор с влязло в сила решение по същество. Ответникът – председателят на КЗП, е депозирал писмен отговор с подробни аргументи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, който съгласно чл. 166, ал. 3 АПК подлежи на обжалване и в предвидения от закона 7 – дневен срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд София – град е Заповед № 201/27.03.2026 г. на председателя на КЗП, с която на "ХИТ КРЕДИТ" ООД е забранено да прилага заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща), във връзка с чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68в от ЗЗП, а именно дружеството да предоставя на потребителите невярна информация за размера на ГПР, посочена в СЕФ и договора за кредит, по-ниска от действителната. В жалбата е направено искане за спиране на допуснатото по силата на чл. 68л, ал. 5 ЗЗП предварително изпълнение на акта. Същото е обосновано с твърдения за настъпване на значителни и необратими имуществени вреди; фактическа невъзможност на незабавното изпълнение и оперативен хаос; репутационни вреди и риск за дейността на дружеството; липса на противопоставим обществен интерес по смисъла на чл. 68л, ал. 1 ЗЗП и вероятна основателност на жалбата. С обжалваното определение съдът е отхвърлил искането на оспорващия за спиране на изпълнението на процесната заповед поради липса на предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК. Според съда евентуалните вреди, които биха настъпили за жалбоподателя, са непротивопоставими на защитимия държавен интерес, презумиран от законодателя при допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта. Административният съд е посочил, че твърдяната фактическа невъзможност за незабавно изпълнение на акта също не е основание за спиране на предварителното изпълнение. По отношение на твърдението за вероятната основателност на жалбата, първоинстанционният съд е изложил, че същото не е сред предпоставките, които съдът следва да преценява при произнасянето си по искане за спиране. Определението е валидно, допустимо и правилно. По силата на чл. 68л, ал. 5 от ЗЗП мерките по ал. 1 - 3 подлежат на незабавно изпълнение независимо дали са обжалвани. Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК предварителното изпълнение на административния акт, допуснато по силата на закона, може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия при условията на чл. 166, ал. 2 АПК - ако то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда. Доказателствената тежест за установяване предпоставките за спиране е на жалбоподателя. В конкретния случай правилно административният съд е приел, че по делото не са представени доказателства, които да установяват опасност от настъпване на значителни или трудно поправими вреди за жалбоподателя, които да представляват основание по чл. 166, ал. 2 АПК за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорения административен акт. Необходимо е да бъдат установени конкретни, реални и вероятни значителни или трудно поправими вреди, а не да бъдат изложени хипотетични твърдения за възможни бъдещи неблагоприятни последици. Касационната инстанция намира, че в подадената жалба липсват доказателства за такива вреди. Посочените твърдения за загуба на приходи, увеличение на лошите кредити, затруднения в дейността, репутационни рискове и евентуален отлив на клиенти представляват предположения, които не са подкрепени с доказателства. Касационната инстанция споделя изложеното от първостепенния съд за неоснователност на твърдението на дружеството за липса на противопоставим обществен интерес, доколкото не се застрашават живота и здравето на гражданите и не се засягат важни държавни интереси. Тъй като предварителното изпълнение е допуснато по силата на законова разпоредба, наличието на предпоставките, визирани в чл. 60, ал. 1 АПК, се презюмира. В конкретния случай настоящият касационен състав приема, че след като е допуснатото по силата на закона, предварително изпълнение защитава обществения интерес, в тежест на жалбоподателя е да докаже наличие на негов интерес, противопоставим по значимост на обществения интерес. Такъв противопоставим по значимост интерес в случая не е доказан. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че твърдяната от дружеството фактическа невъзможност за незабавно изпълнение на акта също не е основание за спиране на предварителното изпълнение. Дори да се приемат за верни, тези твърдения не установяват значителни или трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166 от АПК. Обичайните организационни и административни разходи по изпълнение на административен акт представляват нормална последица от неговото действие и не обосновават спиране на предварителното изпълнение. Касационната инстанция споделя изложеното в отговора по частната жалба, че посочените от жалбоподателя съдебни актове са неотносими към настоящото производство и не доказват наличието на предпоставките по чл. 166, ал. 2 от АПК. Дори да съществува спорна съдебна практика по материалноправния въпрос, това не представлява основание за автоматично спиране на предварителното изпълнение на административен акт, за който законът изрично е предвидил незабавно действие. С оглед на това е правилен изводът на административния съд, че твърдението за вероятната основателност на жалбата не е сред предпоставките, които съдът следва да преценява при произнасянето си по искане за спиране. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че не са изпълнени предпоставките по чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорения административен акт. Определението е валидно, допустимо и правилно постановено, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение,