Определение № 16 от 13.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 233/2013 г.

Производството е по реда на чл.43, т.1 от НПК. Образувано е пред касационната инстанция въз основа на искане на ОС-Смолян за промяна подсъдността по нохд № 5/13г. по описа на същия съд. Становището на прокурор при ВКП е, че са налице условията, визирани в чл.43, т.1 от НПК, като делото следва да бъде изпратено на СГС, алтернативно предвид неговата натовареност на СОС. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, намери следното: Пред ОС-Смолян е било образувано нохд № 5/13г. по внесен обвинителен акт от ОП-С. срещу обвиняемия В. Т. Т. с обвинения за престъпления по чл.116, ал.1, т.4 и 9, вр. чл.115 от НК, чл.339, ал.1 от НК, чл.216, ал.5, вр. ал.1 от НК и чл.346, ал.2 и ал.6, вр. ал.1 от НК. Съдията-докладчик с разпореждане № 161 от 28.01.2013г. е прекратил съдебното производство, приемайки, че са налице условията на чл.43, т.1 от НПК за промяна на подсъдността и е изпратил делото на ВКС. В акта си, той е констатирал, че от общо двадесет и шест свидетели, седемнадесет живеят в гр.София, петима в гр.Пловдив, двама в област Ловеч и един в гр.Смлян. Също така е констатира, че шест от вещите лица са от гр.София.Отчитайки горните факти, съдията-докладчик е приел, че следва да бъде определен друг равен по степен съд, който да разгледа делото по правилата на местната подсъдност. Искането е основателно. В разпоредбата на чл.43, т.1 от НПК е предвидена възможност да бъде променена местната подсъдност и делото да бъде разгледано от друг, еднакъв по степен съд, когато много от обвиняемите или свидетелите живеят в района на друг съд, което поставя изискване за преобладаваща част.Принципно правилно е разбирането на съда по повод вярното тълкуване на нормата на чл.43, т.1 от НПК, съотнесена към конкретиката на данните за броя и местоживеенето на свидетелите.Без значение са констатациите, досежно местоживеенето на експертите, тъй като вещите лица не са сред участниците в процеса, визирани в разпоредбата на чл.43, т.1 от НПК. В допълнение следва да се посочи, че понастоящем обвиняемият се намира в затвора-гр.София, а и по принцип има местоживеене на територията на гр.София. При горните данни установяващите, че повече от половината от свидетелите живеят в гр.София, който попада в съдебния район на СГС, са налице основанията за преместване на делото за разглеждане в този съд. Алтернативното предложение на прокуратурата за изпращане на делото на ОС-София, не може да се възприеме за основателно, тъй като законовите предпоставки на чл.43, т.1 от НПК обвързват местоживеенето на свидетелите със съответния съдебен район, в който даден съд има компетентност да правораздава, а не с неговото седалище. Предвид изложеното, делото следва да бъде изпратено на Софийски градски съд, като компетентен да го разгледа по правилата на местната подсъдност. Водим от горното и на основание чл.43, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение